Св. архиепископ Лука Симферополски и Кримски
Св. Лука (със светско име Валентин Войно-Ясенецки) е роден през 1877 г. в град Керч. По-късно семейството му се премества в Киев, където той завършва гимназия и художествено училище. Имал талант за художник, но решил да се посвети на лекарската професия, за да помага на страдащите. Завършил с отличие медицина и се насочил към хирургията.
През 1904 г. се оженва.
Малко по-късно заминава като военен лекар в Руско-японската война. Натрупва огромен опит като лекар в далечни провинциални болници, след което се установява в Москва и работи върху докторска дисертация. През 1917 г. съпругата му се разболява от туберкулоза и той става професор в Ташкент заради по-добрия климат, но тя умира в 1919 г., оставяйки му трима сина и една дъщеря.
В онези трагични времена, когато в Русия бушува гражданската война след болшевишката революция и започват нечувани гонения срещу Църквата, професор Войно-Ясенецки решава да стане духовник.
През 1921 г. в Ташкент е ръкоположен за дякон и за свещеник.
Ходел с расо и нагръден кръст не само в храма, но и в университета и в болницата, а в операционната поставил икона на св. Богородица. През 1923 г. приема монашество с името Лука – в чест на Христовия апостол, който според преданието също бил лекар и художник. През 1923 г. тайно е ръкоположен за епископ, като продължава да работи като хирург. Скоро след това е арестуван и от 1923 г. започва дългогодишното му странстване по лагери и заточения из Сибир. По едно време бил заточен на 230 км. зад Полярния кръг. Навсякъде св. Лука бил посрещан от народа с благоговение, навсякъде извършвал животоспасяващи хирургически операции, навсякъде кръщавал и благовестял Словото Божие.
През 1934 г. излиза фундаменталният му научен труд „Очерци по гнойна хирургия”, който получава световна известност и по-късно е удостоен със Сталинска премия. През Втората световна война, когато знанията и уменията му като хирург са особено необходими, св. Лука временно бива освободен от лагера, за да лекува ранените от фронта.
През 1946 г. бива преместен в Симферопол на полуостров Крим, където остава до края на дните си. Предава Богу дух на 11 юни 1961 г. След канонизацията му мощите му са пренесени в Свето-Троицкия събор в Симферопол, а името му се тачи в целия православен свят.
