СВ. АПОСТОЛ ЮДА, БРАТ ГОСПОДЕН
Св. апостол Юда, наричан още Тадей и Левий, е един от дванадесетте Христови апостоли. Той бил син на праведния Йосиф Обручник и затова, заедно със св. апостол Яков, е наричан „брат Господен“ по плът.
Произхождал от рода на цар Давид и се родил в Назарет.
Първоначално св. Юда не повярвал в Господа, както свидетелства св. евангелист Йоан: „нито братята Му вярваха в Него“ (Йоан 7:5). По-късно обаче осъзнал грешката си и се привързал към Спасителя с цялото си сърце. От смирение, в своето послание той нарича себе си „раб на Иисуса Христа, а брат на Якова“ (Иуд. 1:1).
Името му се споменава във връзка с Тайната вечеря, когато попитал Христа: „Господи, що е това, гдето искаш да се явиш нам, а не на света?“ (Йоан 14:22). В отговор Спасителят разкрил, че се явява на онези, които Го обичат и пазят Неговите заповеди.
След Петдесетница св. Юда започнал ревностна проповедническа дейност. Заедно със св. апостол Сила бил изпратен в Антиохия, където укрепявал вярващите. По-късно проповядвал в Юдея, Галилея, Самария, Идумея, Сирия, Арабия, Месопотамия. Бил в Едеса, където довършил делото на своя съименник Тадей от Седемдесетте апостоли.
От Персия св. Юда написал своето съборно послание, включено в Новия Завет.
То съдържа важни истини за Света Троица, за въплъщението на Христос, за ангелите, за бъдещия Страшен съд. В него той предупреждава християните да се пазят от лъжеучители и напомня, че истинската вяра трябва да бъде съпроводена с добри дела, чист живот, любов към ближния и постоянство в молитвата.
Според преданието св. Юда брат Господен проповядвал в Армения и достигнал областите около планината Арарат. Успехът на неговата проповед предизвикал гнева на езическите жреци. Около 80-та г. след Рождество Христово той бил заловен, подложен на мъчения, а накрая разпънат на кръст и пронизан със стрели. Така св. апостол Юда завършил своя земен подвиг и получил от Господа венеца на небесната слава.
