СВ. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАРК
Свети апостол и евангелист Марк, чието еврейско име било Иоан, принадлежи към числото на седемдесетте Христови апостоли и е автор на най-старото от четирите Евангелия. Това Евангелие му е диктувано от св. ап. Петър, който бил безкнижен рибар, и който го нарича свой духовен син. Майката на Иоан Марк – Мария – била сред ревностните последователки на Христа, Когото младият Марк също познавал. По-късно той станал ученик, спътник и сътрудник на свети апостол Петър, придружавайки го в неговото апостолско служение. Участвал в първото му пътешествие, бил с него на остров Кипър през 47–48 г., а впоследствие пребивавал и в Рим, където най-вероятно написал своето Евангелие.
В периода между 52-ра и 62-ра година свети Марк проповядвал Христовото учение в Египет.
В град Александрия той основал християнска община и станал неин първи епископ. Под неговото духовно ръководство Александрийската църква бързо укрепнала и се превърнала в един от най-значимите центрове на ранното християнство. Оттук започнало разпространението на благовестието и в околните области на Египет. Успехът на проповедта предизвикал гнева на езичниците, които го принудили да напусне града. Тогава свети Марк се отправил към Киренайка и Ливия, където също посял семената на словото Божие.
След 62-ра година св. евангелист Марк отново посетил Рим, където се срещнал със свети апостол Павел, който тогава бил окован във вериги. След тази среща той се завърнал в Александрия, за да продължи своята апостолска дейност и да подготви духовни ръководители за новоповярвалите. Именно там той основал богословско училище, което скоро придобило широка известност и се превърнало в един от най-важните духовни центрове на християнския Изток.
Близо до морския бряг свети Марк построил първия християнски храм в Александрия.
Нарастващият брой на вярващите предизвикал силно недоволство сред езичниците, които решили да го убият. Те изпълнили намерението си по време на празника на езическото божество Серапис, който съвпадал с християнския Великден. Заловили апостола и го подложили на мъчения. Той обаче понасял страданията с търпение и непрестанна молитва, благодарейки на Господ Иисус Христос, че го е удостоил да пострада за Неговото име. Свети Марк завършил живота си мъченически на 25 април, вероятно през 68 г. след Христа. Тялото му било погребано в построената от него църква, а върху неговите свети мощи дълго време се извършвало избиране на александрийските патриарси. През 827 г. мощите му били тайно пренесени във Венеция, където светецът е почитан като покровител на града и в негова чест бил издигнат величествен катедрален храм.
По молитвите на свети апостол и евангелист Марк Господ да ни укрепява във вярата и да ни дарува ревност в благовестието Христово!
