СВ. АНТОНИЙ ВЕЛИКИ
Житието на св. Антоний, почитан като “бащата на монасите“, е написано от друг знаменит египетски светец – Атанасий Александрийски. Антоний е роден около 251 г. в Среден Египет в семейство на заможни християни. Получил добро семейно възпитание, което изградило у него християнски светоглед. Той избягвал светската суета и се посвещавал на богомислие и молитва. Родителите му починали когато бил на 20 години, а той продължил да следва избрания от него начин на живот. Веднъж в църквата той чул евенгелските думи: „Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене.“ (Мат. 19:21). Вдъхновен от тези слова, Антоний раздал имота си на бедните и поверил по-малката си сестра на християнска девическа общност, след което се оттеглил на аскетичен живот под ръководството на духовен старец.
След 15 години той се преместил в пустинята отвъд Нил и заживял в една руина в при пълно отшелническо уединение. Там прекарал 20 години в тежки изпитания и борби с телесните несгоди и с нападенията на бесовете. За тези свои подвизи св. Антоний бил удостоен свише с даровете на прозорливостта, лечителството и чудотворството.
При него идвали болни и страдащи, с които беседвал.
Така повлиял на мнозина да приемат вярата в Христа. Около неговото обиталище се събрали да живеят отшелници, които му подражавали и търсели неговото духовно ръководство. Антоний най-сетне се съгласил и така, без да иска, станал „баща“ и ръководител на първата монашеска общност. Славата му достигнала до столицата и самият св. цар Константин Велики и неговите синове имали преписка с него. Взел дейно участие в борбата на Църквата против арианската ерес.
Последните 40 години от живота си св. Антоний прекарал в отшелничество уединение в пустинята недалеч от Червено море, Преживял там до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Завещал да го погребат тайно, за да не се знае мястото на неговия гроб. Починал на 17 януари 356 г. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени в Александрия, оттам в Константинопол, а оттам през ХI век във Франция.
Молитвите му към Господа да имаме!
