СВ. АНТИМ НИКОМИДИЙСКИ
Свещеномъченик Антим Никомидийски живял през третия и началото на четвъртия век. Родил се в Никомидия, главен град на малоазийската област Витиния. Получил прекрасно християнско възпитание и от младини се отличавал с високи добродетели. Бил ръкоположен за свещеник, а след смъртта на Никомидийския епископ Кирил бил избран за епископ.
По това време Никомидия била столица на императорите Диоклециан и Максимиан, които повдигнали жестоко гонение срещу християните м източната половина на Римската империя. Безброй мъченици станали жертви на това гонение. По молба на паството епископ Антим напуснал столицата и се установил в селото Семана, откъдето продължил да управлява епархията си. Оттук той изпращал увещателни писма, с които се стремял да укрепи и утеши своето бедстващо паство. Пишел писма и до затворените в тъмници християни, утвърждавал ги във вярата и ги подкрепял да не се боят от смъртта.
След известно време император Максимиан узнал къде се намира Антим и изпратил войници да го заловят.
Когато обаче войниците се срещнали с достолепния епископ и чули неговото слово, те повярвали в Христа и искали да дадат възможност на светителя да се укрие, след което да кажат на императора, че не са го намерили. Антим обаче не искал да ги принуждава да лъжат, а пожелал да го заведат при гонителя на християните.
След като смело изповядал вярата си пред Максимиан, св. Антим бил подложен на жестоки изтезания, които обаче достойно изтърпял с Божията помощ и накрая бил обезглавен. Това станало в 303 година. На мощите му, които били запазени в Никомидия, ставали многобройни чудеса.