СВ. АЛЕКСАНДЪР, ПАТРИАРХ АЛЕКСАНДРИЙСКИ
Св. Александър бил роден в средата на III в. и като презвитер преживял гоненията при императорите Галерий и Максимин. Към 312 г. бил избран за патриарх.
По онова време в града станало особено значимо влиянието на презвитер Арий, който също имал амбиции да стане патриарх и който изповядвал съчиненото от него лъже-учение за Христа. Първоначално Александър се опитвал с увещания да отклони Арий от заблудите му, но без успех. Към 319 г. настъпил решителен разрив: Арий и неговите привърженици открито се обявили против архиепископа. В отговор Александър организирал диспути по спорните въпроси. Но когато те не довели до резултат, около 320 г. свикал в Александрия поместен събор с участието на стотина епископи от Египет, Либия и Пентàпол. Съборът осъдил Арий, лишил го от сан и го изгонил от града заедно с неговите привърженици. А св. Александър изпратил писма до източните епископи с предупреждения за опасността от разпространението на ереста.
Св. Александър отрано открил великото духовно призвание на бъдещия св. Атанасий Велики, дал му най-доброто образование и впоследствие го направил свой дякон.
По време на войната между св. Константин Велики и Лициний (323–324) Арий се върнал в Египет, където продължил да смущава Църквата. По молба на Александър папа Силвестър изпратил в Александрия епископ Осий Кордовски, който донесъл послание от Константин с призив да се прекрати разпрата. На събор в Александрия през 324 г. Осий подпомогнал Александър в уреждането на делата на патриаршията. Въпреки това арианството не било изкоренено.
През 325 г. император Константин свикал в Никея Първия вселенски събор, в който най-дейно участие взели Александър Александрийски и дякон Атанасий. Благодарение и на техните усилия арианството било осъдено и Съборът утвърдил православният Символ на вярата. Също така по настояване на Александър бил приет общият ред за празнуването на Пасха. По време на заседанията Александър седял до императора, а в съборните актове неговото име е поставено веднага след подписите на папските легати. Скоро след завръщането си от Никея св. Атанасий легнал тежко болен, вероятно през 326 г. На смъртния си одър той посочил за свой наследник св. Атанасий и скоро след това предал Богу дух.
