СВЕТЛИ ПЕТЪК: ПРАЗНИК НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА – ЖИВОПРИЕМЕН ИЗТОЧНИК
На Светли петък Православната църква чества празника на Пресвета Богородица – Живоприемен източник. Този ден е свързан с храмовия празник на манастирския комплекс при един от най-свещените извори на древната ромейска столица Константинопол (днес Истанбул). Сегашният храм е изграден със султански ферман през 1833 г. и осветен през 1835 г., но още през VI век на това място е съществувал великолепен манастир, построен от император Юстиниан Велики. Според по-късно записано предание, още през V век тук се извършило чудо – изцеление на слепец с участието на бъдещия император Лъв I Тракиец.
Още от ранни времена този целебен извор се свързва с Пресвета Богородица, възпявана като „Живоносен източник“ от преподобни Иосиф Песнопевец през IX век. Постепенно се утвърждава иконографски образ, в който Божията Майка се представя като извор на животворяща и възкресяваща вода – духовен символ на благодатта, която тя излива върху вярващите.
През средновековието са засвидетелствани десетки дивни чудеса, свързани с изцеления при Живоприемния източник, който бил особено почитан както от императори, така и от патриарси. Манастирът вероятно е пострадал при обсадата на Константинопол от българския цар Симеон през 924 г., но скоро след това бил възстановен. Това се потвърждава и от факта, че през 927 г., след смъртта на Симеон, именно тук се състояла венчавката на св. цар Петър Български с внучката на император Роман Лакапин – Мария, наречена Ирина (на гръцки „ирини“ означава „мир“), в знак на сключения мир между двете държави.
При превземането на Константинопол от османците в средата на XV век манастирският комплекс бил разрушен, но самият извор не престанал да бъде източник на благодат. През вековете той продължил да привлича вярващите и да бъде място на утеха и изцеление, както остава и до днес.
Светли петък се чества и като празник на множество свещени извори – аязма.
Поради това, че на гръцки името на деня „петък“ (параскеви) съвпада с женското име Параскева (Петка), в народната традиция често се свързва с името на св. Петка. В действителност обаче празникът е посветен на Пресвета Богородица – Живоприемен източник.
В този светъл и радостен ден Църквата възпява Пресвета Богородица – Майката на нашия Живот – със следните вдъхновени думи:
