СВЕТИ СИМЕОН БОГОПРИЕМЕЦ И ПРОРОЧИЦА АННА
Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа Пресветата Дева Мария донесла своя Божествен Младенец в Йерусалимския храм, за да изпълни Моисеевия закон, който изисквал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано на Бога (Изх. 34:19-20, Чсл. 18:15-16). Тази заповед била установена в памет на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички първородни в Египет – от човек до добитък (Изх 12:29). Поради това всеки първороден, считан за принадлежащ на Господа, бил длъжен да бъде откупен с цена, определена от закона. След изтичането на четиридесет дни от раждането майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне, но ако е бедна, тя принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и Пресветата Богородица, показвайки съвършено послушание към Божията воля, принасяйки два гълъба в храма.
По онова време в Йерусалим живеел благочестивият старец Симеон, известен със своята праведност.
Той с дълбока вяра очаквал идването на Месия – Христос, тъй като Светият Дух му бил открил, че няма да вкуси смърт, докато не види Господния помазаник – Христос. Църковното предание разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи, назначени от египетския цар Птоломей II Филаделф да преведат Стария Завет от еврейски на гръцки език. На Симеон се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. Когато достигнал до думите „Девица ще зачене и ще роди Син“, той помислил, че в текста има грешка. Тъкмо когато поискал да поправи думата „Девица“, ангел Господен го спрял и му възвестил, че писаното е истинно и че той няма да умре, докато не види с очите си изпълнението на това пророчество.
По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма именно в момента, когато донесли Младенеца Иисус. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение…“
След като ги благословил, Симеон се обърнал към Мария и ѝ възвестил пророчеството за бъдещите страдания и за противоречията около Нейния Син и казал: „Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля…“. Тези думи, които тогава не били напълно разбрани, се разкрили в пълнота чрез земния живот и страданията на Спасителя.
Освен свети Симеон и пророчица Анна разпознала в Младенеца Иисус дългоочаквания Месия – Христос.
Анна, дъщеря Фануилова, овдовяла в млада възраст и посветила целия си живот на служение на Бога в храма. Като видяла Иисуса, тя възхвалила Бога и започнала да свидетелства за Младенеца пред всички, които очаквали избавление чрез Месията.
Христовата Църква причислила Сретение Господне към дванадесетте велики празници, а на следващия ден установила честването на свети Симеон Богоприемец и пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се отбелязва особено тържествено от времето на император Юстиниан Велики.
