СВЕТИ СВЕЩЕНОМЪЧЕНИК ЗОТИК СИРОПИТАТЕЛ - 30.12
Св. Зотик се родил в Рим в благородно семейство. Още в младини усвоил цялата светска и духовна мъдрост, поради което първият християнски император – св. цар Константин Велики – го взел на служба при себе си.
Когато св. Константин преместил столицата от Рим в Константинопол, Зотик го последвал. Скоро след това той се отказал от светската си кариера и приел свещенически сан.
Подобно на праведния Авраам, св. Зотик отворил дома си за бедните.
Той давал подслон и храна на бездомници и болни, бил истински баща за вдовици, немощни и сираци, и ги обгрижвал с любов и милосърдие.
По това време в Константинопол се увеличили случаите на проказа. За да се спре разпространението на болестта, била издадена жестока заповед прокажените да бъдат хвърляни в морето.
Разпален от божествена любов и състрадание, блаженият Зотик отишъл при царя и измолил голямо количество злато, уж за закупуване на бисери и скъпоценни камъни за царската утвар. След като получил златото, той започнал да изкупува прокажените от войниците и да ги взема под своя закрила.
Св. Зотик построил болници за прокажените край Константинопол и лично се грижел за тях. Цялото злато, дадено му от св. Константин, той употребил за облекчаване страданията на болните и отхвърлените от обществото.
След смъртта на св. Константин на престола се възкачил синът му Констанций, който изпаднал в ереста на Арий и започнал да преследва православните християни.
Св. Зотик също бил подложен на гонения за вярата си.
По донос на злобни хора, които обвинили Зотик, че е получил злато от баща му за покупка на скъпоценни камъни, царят го повикал и поискал отчет.
Св. Зотик показал болниците и странноприемниците, които бил построил. Вместо да се умилостиви, Констанций предал благочестивия мъж на жестоки мъчения.
Св. Зотик бил привързан към диви мулета, които изпоранили тялото му. На мястото, където той предал духа си на Бога, избликнал лековит извор, от който мнозина получавали изцеление. Това станало около 350 година.
