СВЕТИ РАВНОАПОСТОЛЕН КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ – ПОКРЪСТИТЕЛЯТ НА БЪЛГАРИЯ
Св. Борис бил син на хан Пресиан, при чието управление било прекратено преследването на християните в българските земи. Около 852 г., след смъртта на своя баща, младият Борис се възкачил на престола и проявил още по-голяма благосклонност към християнската вяра. Той внимателно се вслушвал в проповедта на Христовото учение, повлиян и от своята сестра-християнка, и постепенно узрял духовно за великото решение да приеме Христовата истина. Около 863 г. възнамерявал да приеме християнството от Западната църква, но под силния натиск на Ромейската империя приел свето Кръщение от Константинополската църква и получил името Михаил.
Част от боилите, несъгласни с държавническата и духовна политика на св. Борис, вдигнали бунт с намерение да го свалят от престола и да го убият. Но по Божи промисъл станало велико чудо и със силата на светия Кръст Покръстителят потушил въстанието. Екзекутирал 52 души (главатарите на бунта и техните синове), а низшите боили и простия народ амнистирал.
Това знаменателно събитие се случило на 28 март 866 г. и по-късно било въведено като празничен ден в църковния календар.
В стремежа си да запази държавната независимост и да предотврати намесата на ромейското духовенство в българските дела, през 866 г. св. Борис се обърнал към Римската църква. Неговите пратеници били посрещнати с радост от папа Николай I, който изпратил епископи да съдействат за утвърждаването на християнството сред българския народ. Но стремежът на владетеля към самостоятелност на Българската църква не бил удовлетворен от папата. Тогава св. Борис влязъл в успешни преговори с Цариград, където на всецърковен Събор през 870 г. било постановено създаването на самостоятелна българска архиепископия под духовното покровителство на Константинопол.
След завършването на това съдбоносно дело, за да утвърди духовната и културната самостоятелност на България, Покръстителят установил връзка със славянския просветител св. Методий. След неговата кончина св. Борис приел с изключителни почести в Плиска прогонените му ученици – светите Климент, Наум и Ангеларий. Те незабавно се заели с възраждането и развитието на делото на светите братя Кирил и Методий, поставяйки основите на Златния век на българската духовност, книжнина и култура.
През 889 г. св. Борис-Михаил доброволно предал властта на своя син Владимир и приел монашески образ, но продължил да надзирава държавните дела. Когато княз Владимир се отклонил от Християнството, през 893 г. светецът отново поел пряко управлението, свалил го от престола, ослепил го и го хвърлил в затвор. След това свикал голям събор в Плиска (893–894 г.), на който възкачил на престола своя по-млад син Симеон.
До края на земния си път св. Борис-Михаил съчетавал монашеския подвиг с отговорността за съдбините на държавата, подпомагал я в критични моменти и усърдно изграждал храмове и манастири. Той предал Богу дух на 2 май 907 г. и останал в българската история като най-великия владетел – този, който определил православния християнски път на България. Неговото духовно наследство пребъдва като жива основа на българската идентичност. Молитвите на св. княз Борис към Господа да бъдат с нас!
