СВЕТИ ИОАН БОГОСЛОВ
Свети апостол и евангелист Иоан Богослов бил син на Зеведей и брат на свети апостол Иаков Зеведеев. Двамата били призовани от Самия Господ Иисус Христос, когато се занимавали с риболов край бреговете на Галилейското езеро. Без колебание те оставили своя труд, лодката и дори баща си, и веднага тръгнали след Спасителя, избирайки пътя на учението и служението на Словото.
Св. Иоан бил любимият ученик на Христос, а неговото боговдъхновено Евангелие, заедно с посланията му, разкриват най-дълбокото познание за Бога – че Бог е Любов и че чрез тази любов човек достига до истината и спасението.
По време на доброволните страдания на Христа останалите апостоли се уплашили и се разпръснали, оставяйки своя божествен Учител сам. Единствен свети Иоан, заедно със св. Богородица, били докрай при Господа – в Неговите страдания и при кръстната Му смърт. Затова преди да издъхне Христос го поверил на Пречистата Дева, казвайки: „жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си“ (Иоан. 19:26-27). Оттогава свети Иоан се грижел за нея като за родна майка и ѝ служел синовно до нейното славно Успение.
След кончината на пресвета Богородица свети Иоан се отправил с ученика си Прохор към Мала Азия, където по жребий му било определено да благовести Словото Божие. В град Ефес той извършил множество чудеса и знамения сред езичниците, дори възкресявал мъртви, и славата за неговите дела бързо се разнесла навсякъде.
В това време император Домициан повдигнал тежко гонение срещу християните.
Свети Иоан бил заловен и отведен в Рим, където заради изповядването на Христа понесъл удари, а после бил принуден да изпие чаша с отрова, която не му причинила вреда. След това бил хвърлен в котел с кипящо олио, но и оттам излязъл невредим. Народът прославил Бога, а кесарят, уплашен от чудесата, прекратил мъченията и го изпратил на заточение на остров Патмос.
Там, в дълбока старост, свети Иоан написал своето Евангелие, както и книгата „Откровение“ („Апокалипсис“), която съдържа Божие послание към седемте църкви в Мала Азия и пророчествата за края на света и бъдещия всеобщ съд.
