СВЕТИ АНДРЕЙ ЮРОДИВ РАДИ ХРИСТА
Подвигът „юродство заради Христа“ намира оправдание в думите на св. апостол Павел:
„Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен (юродив), за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога“ (1Кор. 3:18-19).
„Бог избира онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избира онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избира онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо“ (1Кор. 1:27-28).
Юродивите заради Христа съзнателно приемат вид на безумни, доброволно се подлагат на всевъзможни лишения, унижения и страдания, та като станат „от долен род“ на тоя свят, презрени и измет на света, да намерят милост в очите на Господа. Наричаме ги блажени, защото са изпълнявали Господните заповеди и чрез ума си винаги са пребивавали в молитвено общение с Бога.
Такъв бил и св. Андрей, просиял като юродив в Цариград през края на IX – началото на X век.
Св. Андрей бил славянин по произход. Живял като роб у благочестив човек на име Теогност, който заради добротата му го освободил и оттогава Андрей се посветил изцяло на молитва на Бога. Веднъж във видение получил от Бога призвание „да бъде беден и безумен, за да бъде причастник на голяма Божия благодат в Неговото царство“.
Затова св. Андрей започнал през деня да се правел на юродив, а нощем непрестанно се молел на Бога, понякога цяла седмица не вкусвал хляб, а дрехата му била цяла в дрипи.
Той, подобно на Христа, нямал где глава да подслони.
Не отдъхнал никога под покрив, той лежал на сметта като бедния Лазар, от хора и от животни тъпкан, презиран, подритван.
Заради тази самоотвержена борба над плътското си естество смиреният Божи угодник получил дар на прозорливост, с която започнал да изобличава злите помисли на хората за да ги подтиква към покаяние.
Св. Андрей Юродиви бил удостоен, подобно на св. апостол Павел, да бъде издигнат до третото небе. Там видял той Христа Господа в цялата Му слава, но не видял Божията Майка. Било му отговорено, че „Тя отиде долу в бедния свят на земята, да помага на човеците, да утешава скърбящите.“
Понеже не видял в рая св. Богородица, Андрей Юродиви се удостоил да я види във Влахернската църква в Константинопол, в нощта на 01.10, когато целия град се молели на Бога да ги спаси от нападението на арабите. Св. Богородица разпростирала своя покров над града и се молела за хората на Своя Божествен Син.
Много чудеса извършил св. Андрей и много грешници обърнал в пътя на спасението.
Но никога при тия дивни прояви на Божията милост към него не се възбудили в душата му гордост и самонадеяност, като продължавал да се пази най-дълбоко смирение.
Св. Андрей починал в дълбока старост около 936 година.
Светата Църква, като празнува паметта му, слави неговото смирение и доброволната му бедност с песента:
