СЛУШАЙ НА ЖИВО | ЗОРАНА 87.6
ЕДИНСТВЕНОТО ХРИСТИЯНСКО РАДИО В СОФИЯ

СВЕТИТЕ ОТЦИ ОТ ПЪРВИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

В седмата неделя след Пасха Църквата чества светите Отци от Първия вселенски събор, проведен в малоазийския град Никея през 325 г., когато боговдъхновеният св. цар Константин Велики свикал събрание на епископите от Римската империя. 

Главната причина за свикването на Събора била ереста на александрийския презвитер Арий, който твърдял и уж „доказвал“ с библейски цитати, че Бог Син е бил сътворен във времето и не бил единосъщен с Бог Отец.

Това лъжеучение станало причина за остри разпри и разделение из цялата Църква. 

На събора дошли 318 епископи от различните краища на империята. Мнозина от тях били изповедници на вярата и носели на телата си белези от изтезанията през годините на жестоки гонения в началото на IV век. Сред участниците били св. Александър Александрийски (придружен от своя дякон св. Атанасий, наречен по-късно Велики), св. Спиридон Тримитунтски, св. Николай Мирликийски и др. Важна роля играел Осий Кордовски, богословски съветник на императора. Самият император св. Константин не участвал в богословските обсъждания, но още на откриването на Събора заявил, че е „външният епископ“ на Църквата и несъмнено влияел със своя авторитет.

Огромното мнозинство от епископите се обединили около православното учение за единосъщието на Отца и Сина и против ереста на Арий. За да пресекат тази и други подобни ереси светите Отци изработили знаменития Символ на вярата, в който в няколко изречения изложили същността на изначалното боговдъхновено апостолско учение за триединния Бог. На Втория вселенски събор в 381 г. този Символ верую бил допълнен и оттогава досега остава непоклатима догматическа скала, върху която стъпва истинското християнско богословие. 

След решението на главния догматически въпрос Съборът установил също двадесет канона за църковното управление и дисциплина, както и правилото за определянето на единна дата за празнуването на Пасха.

Великото събрание на светите Отци в Никея дава пример за следващите поколения и ознаменува началото на цяла епоха в историята на Църквата – епохата на Вселенските събори.

КУЛТ КЪМ ИЗКРИВЕНОТО – ПАДЕНИЕТО на съвременната българска експресионистична живопис в картините на Николай Майсторов „Начало на знанието е страхопочитанието пред Господа; само глупците презират мъдростта и наставлението.“Притчи 1:7 НП »

Християнски православен фестивал „ЖИВОТВОРЕНИЕ“                                                   С »

                    ГАЛЕРИЯ -ЖИВОТВОРЕНИЕ Заповядайте на първия християнски фестивал „ЖИВОТВОРЕНИЕ“ с два тържествени благотворителни концерта по случай празника Покров Богородичен и с »

Материалът „Зад Маската“ представя арх. Пламен Пламенов Мирянов е публикуван за пръв път на Нашият дом е България. »

Материалът Филм на арх. Пламен Пламенов Мирянов печели Голяма награда на международен тур филм фест е публикуван за пръв път на Нашият дом е България. »

св. Сергий Радонежски
ЗОРАНА

СВ. СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ

СВ. СЕРГИЙ РАДОНЕЖКИ – МОЛИТВЕНИЯТ ЗАЩИТНИК НА ПРАВОСЛАВИЕТО Днес се празнува паметта на св. Сергий Радонежки (ок. 1322–1392), наречен „игуменът на руската земя“. Неговият живот

Прочетете повече »
СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ
ЗОРАНА

СВ. АНДРЕЙ КРИТКИ

СВ. АНДРЕЙ КРИТСКИ Св. Андрей се родил в Дамаск около 660 г. в благочестиво християнстко семейство по времето, когато Близкият изток вече бил под властта на арабите.

Прочетете повече »