Светите Отци от Първият вселенски събор

В седмата неделя след Пасха Църквата чества светите Отци от Първия вселенски събор, проведен в малоазийския град Никея през 325 г., когато боговдъхновеният св. цар Константин Велики свикал събрание на епископите от цялата Римска империя.

Главната причина за свикването на Събора била ереста на алеаксандрийския презвитер Арий, който твърдял и уж „доказвал“ с библейски цитати, че Бог Син е бил сътворен във времето и не бил единосъщен с Бог Отец. Това лъжеучение станало причина за остри разпри и разделение из цялата Църква.

На събора дошли 318 епископи от всички краища на империята. Мнозина от тях били изповедници на вярата и носели на телата си белези от изтезанията през годините на жестоки гонения в началото на IV век. Сред участниците били св. Александър Александрийски (придружен от младия св. Атанасий, наречен по-късно Велики ), св. Спиридон Тримитунски, св. Николай Мирликийски и др. Важна роля играел Осий Кордовски, богословски съветник на императора. Самият св. Константит не участвал в богословските обсъждания, но още на откриването на Събора заявил, че е „външният епископ“ на Църквата и несъмнено влияел със своя авторитет.

Огромното мнозинство от епископите се обединили около православното учение за единосъщието на Отца и Сина и против ереста на Арий. За да пресекат тази и други подобни ереси светите Отци изработили Символ на вярата, в който изложили в няколко изречения същността на изначалното боговдъхновено апостолско учение за Бога. По-късно, в края на IV век, на Втория вселенски събор този Символ верую бил допълнен и оттогава досега остава непоклатима скала, върху която стъпва иостинското християнско богословие.

След решението на главния догматически въпрос Съборът установил също двадесет канона за църковното управление и дисциплина, както и правилото за определянето на единна дата за празнуването на Пасха.

Великото събрание на светите Отци в Никея дава пример и ознаменува началото на цяла епоха в историята на Църквата – епохата на Вселенските събори.