СВЕТИТЕ БАТАШКИ НОВОМЪЧЕНИЦИ
Светите Баташки новомъченици са приели мъченическа смърт за Христовата вяра по време на трагичните събития в Батак през пролетта на 1876 година, когато избухва Априлското въстание.
Паметта за тези страдалци дълго живяла в народното съзнание като свидетелство за непоколебима духовна твърдост, но едва през март 2011 година Светият Синод на Българската православна църква взел решение за тяхната официална канонизация. Първото им всенародно прославление било извършено в Батак на 17 май – денят, определен за тяхната църковна памет.
До нас са достигнали имената само на част от тези герои на Христовата вяра – свещениците Петър и Нейчо, мъченикът Трендафил Керелов, жив изгорен на клада, както и имената на други избити православни християни.
Църквата събирала през годините свидетелства за техния саможертвен подвиг и до нас са достигнали думите на Христовите свещеници, запечатали вярата си с кръв: „Главата си давам, вярата си не давам!“
След тези думи те били веднага посичани.
Оцелелите батачани също възприемали гибелта на своите близки като истинско християнско мъченичество, което осветило тяхната борба за свобода на българския народ. По време на службата за прославлението на светите баташки новомъченици били осветени и техните икони, чрез които ги почитаме. Малко по-късно и Руската православна църква включила в своя календар паметта на Баташките и Новоселските мъченици.
