СВЕТА МЕЛАНИЯ РИМЛЯНКА - 31.12
През IV век няколко свети мъже, гонени на Изток от арианите, намерили убежище в Рим. Чрез тях римските християни научили за подвизите на пустинниците и за трудния, но благодатен монашески живот. Тези свидетелства разпалили силно усърдие за служение на Бога, особено сред жените от висшето римско общество. Мнозина от тях се отказали от светския разкош и посветили богатствата си на бедните, на откупуване на пленници и на строеж и украса на храмове.
Сред тези благочестиви жени особено се отличила Мелания – вдовица на римски управител, която още от двадесетгодишна възраст посветила живота си на служение Богу.
Желанието ѝ да се поклони на светите места и да опознае монашеския живот я отвело на Изток.
Там тя посещавала светите отшелници, строила манастири, болници и странноприемници и лично се грижела за бедните с дълбоко смирение. Всичките си огромни богатства тя раздавала за милосърдни дела, угодни Богу.
Подвига и усърдието на Мелания наследила нейната внучка, която също носела името Мелания. Тя била съпруга на Валерий Пиниан – един от най-богатите и знатни римски граждани. Макар да притежавала огромни имения в Италия, Сицилия, Испания и Африка, сърцето ѝ не било привързано към земното богатство, а горяло от любов към Бога и към ближните.
Двете ѝ деца починали в ранна възраст. Тя и съпругът ѝ приели това като Божи призив да посветят живота и средствата си на дела на милосърдие. Затова решили да разпродадат имотите си и да се отдадат изцяло на благотворителност, след което се отправили към Йерусалим. Скоро след пристигането им Мелания Старшата починала (410 г.), а внучката ѝ продължила нейното дело.
Блажени Йероним, който по това време живеел в Йерусалим и превеждал Свещеното Писание на латински език, ѝ помагал с духовни наставления. Заедно със съпруга си благочестивата Мелания усърдно помагала на бедни и болни. Те изградили болници и странноприемници и завършили земния си път в бедност и смирение на 31 декември 439 година.
