СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ИРИНА
Нейното рождено име било Пенелопа. Тя била дъщеря на управителя на град Магедон – Ликиний, който желаел да я възпита далеч от суетата на света и затова построил отделен дворец, в който да живее. Без да съзнава, той поверил възпитанието ѝ на учител, който я възпитал и в християнската вяра. Слушайки мъдрия наставник Апелиан, Пенелопа постепенно се изпълвала с жива любов към Христа. Когато достигнала пълнолетие, родителите ѝ я посетили и ѝ съобщили намерението си да я омъжат. Но тя започнала усърдно да се моли на Бога, в Когото вече вярвала, да я упъти как да постъпи.
В същата нощ насън ѝ се явил ангел от Бога и ѝ казал: “Ти ще послужиш за спасение на мнозина и хиляди хора чрез теб ще се обърнат към Бога. Отсега ти ще се наричаш не Пенелопа, а Ирина“, което означава „мир“. Така тя получила новото си име като знак за духовното си призвание. На следващия ден Ирина с голяма радост приела Светото Кръщение и се утвърдила във вярата.
Когато тя известила на родителите си, че е станала християнка, сърцето на баща ѝ се изпълнило с гняв.
Подбуден от ярост, той поискал от нея да се поклони на езическите богове. Ирина твърдо отказала да изпълни тази заповед. Тогава Ликиний, разгневен, наредил да вържат дъщеря му и да я хвърлят под краката на буйни коне. Но конете не ѝ причинили вреда, а се устремили срещу самия него и го наранили тежко. Господ дарувал на Ирина чудотворна сила, чрез която тя изцерила баща си и той повярвал в истинския Бог. Заради това чудо още три хиляди души се обърнали към Христа.
Новият управител на страната чул за Ирина и я повикал при себе си, като започнал да я убеждава да се поклони на боговете. Но когато видял, че думите му остават безплодни, той я предал на тежки мъчения. Бог обаче благоволил да яви силата Си чрез тази млада девойка и тя останала невредима от мъченията. Мнозина, като станали свидетели на тези чудеса, повярвали в Бога и прославили Неговото име.
След това света Ирина, ревностна във вярата, обходила различни страни, проповядвайки Божието слово, и достигнала до Ефес, където също обърнала много сърца към Христа. По-късно получила от Бога откровение за своя край. Влязла в пещера, простила се със своите спътници и ги помолила да затрупат входа с камъни. Така пещерата станала нейна гробница, а тя предала пречистата си душа на Бога. Това станало към края на II век.
По молитвите на св. Ирина Бог да ни помилва и спаси!
