РОЖДЕСТВОТО НА БОГОЧОВЕКА
Раждането на Спасителя на света е най-важното събитие в човешката история от времето на грехопадението на Адам и Ева. Те били справедливо изгонени от Рая и потомството им живеело под игото на греха, но Бог не искал да унищожи човеците, а предвиждал тяхното бъдещо спасение.
Не е било по силите на човека да въздигне грехопадналото човешко естество при Бога, защото хората се раждали обременени от първородния грях. Както ни учат пророците, апостолите и светите Отци, това въздигане, възраждане и спасение на човека можело да се извърши само от един безгреховен нов Адам, Който да има любовта, смирението и послушанието да изпълни Божията воля, дори до смърт.
Само така е можело да се удовлетвори Божията правда и да се заличи първородният грях на адамовото непослушание.
А Този, Който единствено е можел да вземе греха на света, е трябвало да бъде едновременно и истински човек, и истински Бог – т.е. Богочовек. Пришествието на Спасителя било открито в предобрази и видения у боговдъхновените старозаветни пророци в течение на много векове.
И ето, най-сетне времената се изпълнили и дошъл мигът за сбъдване на техните пророчества. При Благовещението на архангел Гавриил светата Дева заченала от Светия Дух, а нейният съпруг, праведният Йосиф, бил предупреден на сън от ангела да приеме жена си Мария, която, макар и девица, била непразна.
След девет месеца наближило времето Спасителят да се роди.
Това събитие съвпаднало със заповедта на император Август да бъде преброено населението на империята, в това число и народът на Израиля.
Всеки евреин трябвало да се запише там, откъдето произхожда неговият род.
И Йосиф тръгнал с непразната си съпруга към градеца Витлеем, откъдето бил рода на цар Давид, към който той принадлежал. Когато пристигнали във Витлеем, странноприемницата била пълна с придошли от цяла Палестина юдеи и за тях нямало място. Настанили ги в пещера при страноприемницата, където подслонявали животните на пътниците.
Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите.
Така Бог Син, Вседържителят, Царят на царете и Създател на вселената, благоволил дотолкова да Се принизи, че да Се роди в тази най-бедна и скромна обстановка.
Неговото Рождество било съпроводено с чудни събития.
Ангели съобщили радостната вест за раждането на Божия Син на овчари, нощуващи в полето до Витлеем, които намерили девицата с Младенеца в яслата и Му се поклонили.
По-късно пристигнали мъдреци от Изток. Те били узнали за предстоящото раждане на Младенеца и вървели след чудна звезда, която щяла да ги заведе до Него. Като дошли във Витлеем и влезли в пещерата, те Му се поклонили и с благоговение Му поднесли символни дарове – злато (като на цар), ливан за кадене (като на Първосвещеник) и смирна (благовонието, с което погребвали юдеите) – предсказвайки Неговата предстояща смърт.
Тъй Се родил Богочовекът Иисус, неречен Христос (което на гръцки означава Помазаник). Сбъднали се пророчествата, които от хилядолетия предсказвали идването на Спасителя.
В деня на преславното Христово Рождество Църквата радостно пее:
„Днес Девицата ражда Предвечния; а земята предлага пещера на Непристъпния; ангели заедно с пастирите славословят, а мъдреци по указание на звездата пътешестват; защото заради нашето спасение Се роди младо Отроче – предвечният Бог!“
По молитвите на пресвета Богородица към родения днес неин възлюбен Син – вечният Господ Бог да ни помилва и спаси!
