РОЖДЕСТВОТО НА БОГОЧОВЕКА – 24.12
Рождеството на Спасителя е най-великото събитие в човешката история след грехопадението на Адам и Ева. Справедливо прогонени от Рая, тяхното потомство живеело под властта на греха, но Бог, богат на милост, не желаел гибелта на човеците, а предвидил тяхното спасение.
Човекът не можел сам да въздигне падналото си естество към Бога, защото се раждал обременен от първородния грях и семето на смъртта – духовна и физическа, било в него. Пророците, апостолите и светите Отци свидетелстват, че това възраждане и спасение можело да стане единствено чрез един нов и безгрешен Адам, който да притежава съвършена любов, дълбоко смирение и пълно послушание към Божията воля – дори до смърт.
Само така можело да бъде удовлетворена Божията правда и заличен грехът на адамовото непослушание.
Затова Онзи, Който единствен можел да понесе греха на света, трябвало да бъде истински човек, и истински Бог –т.е Богочовек. Пришествието на Спасителя било разкривано в предобрази и видения у боговдъхновените пророци през вековете.
И ето, когато времената се изпълнили, настъпил мигът за изпълнение на древните пророчества. При Благовещението на архангел Гавриил светата Дева заченала от Светия Дух, а праведният Йосиф бил наставен от ангел насън да приеме Мария, макар тя – като девица – да била непразна. След девет месеца настъпило времето Спасителят да се роди.
Това се случило по времето на преброяването, наредено от император Август.
Всеки израилтянин трябвало да се запише в мястото, от което произхождал неговия род. Така Йосиф повел непразната Мария към Витлеем – града на цар Давид, чийто потомък бил. Но странноприемниците били препълнени и за тях нямало място. Те били приютени в пещера близо до странноприемницата, където се държали животните на пътниците.
В тази пещера Мария родила Сина Си, повила Го в пелени и положила в яслите. Така Бог Син – Вседържителят и Създателят на вселената – благоволил да се принизи и да се роди в най-скромни условия.
Рождеството Му било съпроводено от пречудни събития.
Ангели известили на витлеемските пастири радостната вест за раждането на Божия Син, и те намерили Девата с Младенеца и Му се поклонили.
По-късно пристигнали и мъдреците от Изток, които следвали чудна звезда, възвестила им раждането на Царя. Когато достигнали Витлеем и влезли в пещерата, те Му се поклонили и принесли дарове – злато, ливан и смирна – символи на царството, свещенството и страданието Му.
Така се родил Богочовекът Иисус Христос – Помазаникът, очакван от хилядолетия, изпълнявайки пророчествата, възвестявани от древността.
В деня на преславното Христово Рождество Църквата радостно пее:
„Днес Девицата ражда Предвечния; а земята предлага пещера на Непристъпния; ангели заедно с пастирите славословят, а мъдреци по указание на звездата пътешестват; защото заради нашето спасение Се роди младо Отроче – предвечният Бог!“
