Равноапостолът св. Пимен Зографски

Един от най-великите, но и най-недооценени български светци, св. Пимен Зографски, е роден в София към 1540 г. в семейство на благочестиви християни и се учил 6 години при зографския йеромонах св. Тома Иконописец, който служел в древния софийски храм „Св. Георгий“. След кончината но родителите си и на своя свят духовен наставник, 18-годишният юноша раздал на бедните наследения имот и по указание на св. Тома, който му се явил на четиридесетия ден след смъртта си, отишъл в Св. Гора. Обходил атонските манастири и избрал да остане в българския Зографски манастир. След като преминал през необходимото послушничество той бил постриган за монах с името Пимен. Младият инок така преуспявал в монашеските добродетели, че братята започнали да го наричат „младия авва (отец)“. 

Когато навършил 30 години, монах Пимен бил ръкоположен за йеродякон, а след това за йеромонах. Отговарял за манастирското стопанство, а също се занимавал с иконописание, което бил усвоил още от св. Тома Иконописец. Духовното му израстване и смирението му спечелили голяма почит сред братята на обителта, а силната му вяра и молитва неведнъж се проявявали чрез чудотворство.

След време св. Пимен поискал благословение от игумена да излезе от манастира и да се предаде на уединен отшелнически живот. Построил си в гората колиба недалече от пещерата на св. Козма Зографски, където често пребивавал в бдение и молитва, а в манастира отивал рядко – за да се причасти. Славата му се разнесла из цялата Св. Гора и мнозина искали да му станат ученици, но той ги отпращал и накрая приел само един ученик – монаха Памфилий, който впоследствие написал житието му.   

Когато светецът бил на 55-години, явил му се във време на молитва небесният покровител на Зографската обител, св. великомъченик Георгий и му съобщил Божията повеля да напусне Св. Гора, да се върне в своето отечество и да бъде пастир на своя еднокръвен народ. 

В продължение на четвърт век св. Пимен обикалял апостолски Северна и Западна България и най-вече Софийска епархия. Навсякъде проповядвал словото Божие, наставлявал и утвърждавал във вярата православния народ, с молитвата си вършел чудеса, задействал строителството и обновлението на 300 църкви и 15 манастири (сред които Черепишкия манастир, Суходолския манастир в тогавашната Видинска епархия и мн. др.), рисувал икони, правел стенописи, преписвал книги.

В края на живота му, когато светецът бил в Доростолска епархия, му се явил св. Георгий и му казал да се върне в Черепишкия манастир, защото е дошло времето да предаде Богу дух. Св. Пимен изпълнил и тази повеля, завърнал се в Черепиш, простил се с братството и след като се причастил се със светите Тайни Христови починал. Опелото и погребението му станали на 3 ноември (както бил предсказал св. Георгий) вероятно в 1620 г. При гроба му ставали чудеса и той бил почитан като светец. Когато след време Черепишкият манастир изпаднал в запустение, монасите на Суходолската обител пренесли нетленните мощи на преподобния в своята манастир. А след разрушаването на Суходолския манастир в началото на ХIХ век следите на мощите се губят. 

Историческото дело на св. Пимен е изпълнение на велика Божия мисия спасителна за българския народ, който по това време е заплашен едновременно от ислямизация и от покатоличване. Равноапостолският подвиг на светеца решаващо е спомогнал за съхранението на Православието в България.

Молитвите му към Господа да имаме!