ПЪРВОПРЕСТОЛНИТЕ ГРЕШНИЦИ, ПОКАЙНИЦИ И УЧИТЕЛИ НА ВСЕЛЕНАТА
Когато честваме празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, си припомняме думите на Господ Иисус Христос към Неговите апостоли:
„Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.“ (Иоан. 15:16)
От новозаветния разказ знаем, че св. Петър бил най-близкият ученик на Христа, ревностен слушател на Неговата проповед и очевидец на многобройните Му чудеса. Но в страшната нощ, когато Богочовекът бил предаден, заловен и съден, този най-предан Христов ученик три пъти се отрекъл от своя Божествен Учител. И устата, която в дните на духовна радост беше изповядала:
„Ти си Христос, Синът на Живия Бог.“ (Мат. 16:16),
сега, в мига на изпитанието, малодушно „се отрече с клетва: не познавам Човека“ (Мат. 26:72).
А Св. Павел, тогава още Савел, бил високообразован фарисей, най-яростен враг и гонител на първите християни, съучастник в убийството на св. първомъченик Стефан и „дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа“ (Деян. 9:1).
Може да се запитаме: защо Господ избрал именно тези двама – трикратния отстъпник и ревностния гонител – за Свои първовърховни апостоли и проповедници? Не можеше ли да избере безукорни праведници, какъвто бил св. Йоан Кръстител?
Божиите пътища са неведоми.
Но знаем, че и ние не сме безукорни праведници, а всекидневно с думи, дела или бездействие се отричаме от Христа и ставаме съучастници в гонението на Бога. Затова примерът на светите Петър и Павел ни е толкова близък и обнадеждаващ. Той ни показва, че чрез искрено покаяние човек може да се преобрази, да надмогне своето малодушие и заблуди и да стане достоен служител на Бога.
Двамата първовърховни апостоли – велики грешници, но и превелики покайници – са образ на цялото човечество, наш поучителен пример и жива надежда. Затова Църквата ги възпява с думите:
„Апостоли първопрестолници и учители на вселената, молете Владиката на всички мир да дарува на вселената и на нашите души велика милост.“
