ПЪРВОПРЕСТОЛНИТЕ ГРЕШНИЦИ ПОКАЙНИЦИ И УЧИТЕЛИ НА ВСЕЛЕНАТА
Когато честваме празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, си припомняме словата на Господ Иисус Христос към апостолите:
Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде. (Иоан. 15:16)
От новозаветния разказ знаем, че св. Петър е бил най-близкият приятел на Христа, ревностен слушател на Неговата проповед и очевидец на многобройните Му чудеса. Но в страшната нощ, когато Богочовекът е бил предаден, заловен и съден, този най-предан ученик Христов три пъти се отрича от своя божествен Учител; и устата, която в безоблачните дни беше казала боговдъхновено:
„Ти си Христос, Синът на Живия Бог.“ (Мат. 16:16), сега, в мига на истината, малодушно „се отрече с клетва: не познавам Човека“ (Мат. 26:72).
Св. Павел (тогава още Савел), високообразован фарисей, е бил най-яростен враг и гонител на първите християни, съучастник в убийството на ангелоподобния св. Стефан и „дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа“ (Деян. 9:1).
Недоумяваме: защо Господ е избрал именно тези двамата – трикратният отстъпник и ревностният враг-гонител – за свои първовърховни пратеници (апостоли) и проповедници между човеците? Не можеше ли да намери безукорни праведници (например като св. Иоан Кръстител)?
Божиите пътища са неведоми, но знаем, че самите ние съвсем не сме безукорни праведници, а ежедневно с действия и бездействия се отричаме от Христа и съучастваме в гонението на света срещу Бога. Затова за нас примерът на светите Петър и Павел е по-близък, по-меродавен и обнадеждаващ. Той ни дава надежда, че можем да се покаем-преобразим, да надмогнем малодушието си и заблужденията си.
Двамата първовърховни апостоли, велики грешници и превелики покайници, са образ на цялото човечество, наш поучителен пример и надежда. Затова Църквата ги възпява с думите:
Апостоли първопрестолници и учитeли на вселената,
молете Владиката на всички
мир да дарува на вселената и на нашите души велика милост.
