ПРЕСТАВЯНЕ НА СВ. ЙОАН БОГОСЛОВ

Днес Църквата чества чудното преминаване в небесния свят на св. Иоан Богослов, любимия Христов ученик. Той е единственият от апостолите, който в мига на върховното изпитание не се уплашва, а заедно със св. Богородица стои под Кръста до последния дъх на Господа. Единствен от апостолите той не загива мъченически, а след дълъг живот изпълнен с гонения и изпитания достига до дълбока старост и умира при царуването на император Траян – към 100 г. сл. Р. Хр. 

Според преданието, когато узнал, че е дошло времето на неговия земен край, св. Иоан се простил с учениците си. Казал им да го положат в гроба и да го оставят. Но скоро след това други ученици намерили гроба му празен, затова Църквата вярва, че св. Иоан е взет на небето с тяло. Няма свидетелство дали това е станало приживе, както св. Илия и Енох, или посмъртно  не е преминал през смъртта. В потвърждение на това чудо е фактът, че никъде по света няма свети мощи от него, а в края на живота си св. Иоан е имал много ученици и е бил почитан като най-свят човек.

Св. Иоан е най-боговдъхновеният от евангелистите. Измежду четиримата той единствен е присъствал лично на най-съкровените мигове в земния живот на Христа. Той разкрива Бог като Любов и като Словото, Което беше изначало. 

На о-в Патмос, където св. Иоан бил заточен, Бог му дава Откровението (Апокалипсиса) за последните дни на човечеството преди Страшния съд, за нуждата от покаяние и за скърбите, които трябва да претърпят вярващите. 

Св. Иоан пише: 

„Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина. Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, ние лъжем и не постъпваме по истината; ако ли ходим в светлината, както и Той е в светлината, имаме общение един с други, и кръвта на Иисуса Христа, Неговия Син, ни очистя от всеки грях. Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и ни очисти от всяка неправда. Ако кажем, че не сме съгрешили, правим Го лъжец, и словото Му не е в нас.“ (1 Иоан. 1:5-10) 

Честит празник!