ПРЕПОДОБНИ СОФРОНИЙ БЪЛГАРСКИ
В житието на св. Георги Нови Софийски поп Пейо разказва за свещеник Стефан от софийското село Пенкьовци, който поради турско насилие напуснал родното си място с жена си и се преселил в София. Там той бил приютен да живее у поп Пейо. След като прекарал известно време в столичния град, където поучавал за добро местните българи, отец Стефан се прехвърлил във Влашко, където бил приет от благочестивия влашки владетел Радул IV Велики – най-вероятно в неговата столица, средновековния влашки град Търговище. Там съпругата на свещеника починала и той приел монашество с името Софроний. След смъртта на Радул IV през 1508 г. йеромонах Софроний се прехвърлил отсам Дунава и се населил в манастир близо до село Русе (вероятно Басарбòвския манастир), където се подвизавал в пост, молитва, труд и милостиня. Ала дяволът не изтърпял неговите монашески подвизи и настроил против него един манастирски слуга, който го ударил с брадва по главата и така го лишил от живот. Това е станало към 1510 г.
Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които в изпълнение на негово внушение разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение.
