СЛУШАЙ НА ЖИВО | ЗОРАНА 87.6
ЕДИНСТВЕНОТО ХРИСТИЯНСКО РАДИО В СОФИЯ

ПРЕПОДОБНИ ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Обичаят на Църквата е да чества като главен празник на светците деня на тяхната кончина. В случая със св. Йоан Рилски обаче денят на неговото Успение (18 август 946 г.) е останал на второ място, а за главен празник се чества 19 октомври. Не знаем какво се е случило на тази дата, но най-вероятно тя е свързана с пренасяне на мощите му. Сигурно е, че не става дума нито за отнасянето им от Средец в Унгария (и връщането им обратно през 1187 г.), нито за пренасянето им в 1469 г., което честваме на 1 юли.

Първото тържествено пренасяне мощите на св. Йоан е било от Рила до град Средец.

Според „народното“ житие на светеца това станало приживе на св. цар Петър (управлявал до 970 г.). Данните в житието от Скилица обаче се тълкуват различно – или при цар Борис II, или при Комитопулите Аарон и Самуил, или през византийското владичество.

В житието на св. Йоан от св. патриарх Евтимий е описано най-тържественото и символно пренасяне на мощите – „при благочестивия цар Асен“ в 1195 г. Това става във времето, когато разбунтувалите се боляри Асен и Петър воюват с Византия за възстановяването на българското царство. Бидейки бунтовници, за тях е жизнено важно да укрепят престижа на властта си чрез покровителството на светците. 

Затова, когато Асен превзема Средец, той решава

„за по-голяма чест и утвърждение на царството си да пренесе мощите на преподобния отец в своя преславен град Търнов.“

За целта той изпраща послание до Търновския архиепископ Василий, в което го призовава: „твоя светлост да дойде тук с целия църковен клир и с подобаваща почит, та да пренесе тези свети мощи“. Асен задейства шествието за пренасянето на мощите, за което оставя придружаващ отряд от 300 воини, а самият той отива в столицата, където започва да изгражда църква на името на светеца на хълма Трапезица. И когато шествието наближава Търново, той излиза „с целия си синклит“ (правителство) за да посрещне архиепископа в местността Кръстец „и като целуна с почитание мощите на светеца, задържа ги да останат там за 7 дни, докле бъде доизградена църквата. И така, щом я осветиха, с почест положиха в нея мощите на преподобния“. 

Това е най-славното пренасяне на мощите на Рилския чудотворец.

Денят е най-паметният относно св. Йоан за Второто българско царство и е естествено да бъде честван най-тържествено. От този ден нататък св. Йоан Рилски става небесен покровител на българския владетелски дом, на новата столица Търново и на нововъзстановената българска държава.

Свети отче Йоане, моли Бога за нас!

КУЛТ КЪМ ИЗКРИВЕНОТО – ПАДЕНИЕТО на съвременната българска експресионистична живопис в картините на Николай Майсторов „Начало на знанието е страхопочитанието пред Господа; само глупците презират мъдростта и наставлението.“Притчи 1:7 НП »

Християнски православен фестивал „ЖИВОТВОРЕНИЕ“                                                   С »

                    ГАЛЕРИЯ -ЖИВОТВОРЕНИЕ Заповядайте на първия християнски фестивал „ЖИВОТВОРЕНИЕ“ с два тържествени благотворителни концерта по случай празника Покров Богородичен и с »

Материалът „Зад Маската“ представя арх. Пламен Пламенов Мирянов е публикуван за пръв път на Нашият дом е България. »

Материалът Филм на арх. Пламен Пламенов Мирянов печели Голяма награда на международен тур филм фест е публикуван за пръв път на Нашият дом е България. »

ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
ЗОРАНА

ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ Този уникален български празник е учреден през 1922 г. при правителството на Александър Самболийски по предложение на просветния министър Стоян Омарчевски.

Прочетете повече »
СВ. ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ
ЗОРАНА

СВ. ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ

СВ. ДИМИТРИЙ РОСТОВСКИ Св. Дмитрий Ростовски е роден в 1651 г. Имал силно духовно призвание и на 17 години приема монашество. Бил изключително талантлив и

Прочетете повече »
СВ. ДИМИТРИЙ БАСАРБОВСКИ
ЗОРАНА

СВ. ДИМИТРИЙ БАСАРБОВСКИ

СВ. ДИМИТРИЙ БАСАРБОВСКИ Преподобни Димитрий Басарбовски се родил в село Басарбово, което се намира близо до днешния град Русе. Преподобни Паисий Хилендарски в своята „Славянобългарска

Прочетете повече »