ПРЕПОДОБНИ ЙОАН РИЛСКИ ЧУДОТВОРЕЦ
Обичаят на Църквата е да чества като главен празник на светците деня на тяхната кончина. В случая със св. Йоан Рилски обаче денят на неговото Успение (18 август 946 г.) е останал на второ място, а за главен празник се чества 19 октомври. Не знаем какво се е случило на тази дата, но най-вероятно тя е свързана с пренасяне на мощите му. Сигурно е, че не става дума нито за отнасянето им от Средец в Унгария (и връщането им обратно през 1187 г.), нито за пренасянето им в 1469 г., което честваме на 1 юли.
Първото тържествено пренасяне мощите на св. Йоан е било от Рила до град Средец.
Според „народното“ житие на светеца това станало приживе на св. цар Петър (управлявал до 970 г.). Данните в житието от Скилица обаче се тълкуват различно – или при цар Борис II, или при Комитопулите Аарон и Самуил, или през византийското владичество.
В житието на св. Йоан от св. патриарх Евтимий е описано най-тържественото и символно пренасяне на мощите – „при благочестивия цар Асен“ в 1195 г. Това става във времето, когато разбунтувалите се боляри Асен и Петър воюват с Византия за възстановяването на българското царство. Бидейки бунтовници, за тях е жизнено важно да укрепят престижа на властта си чрез покровителството на светците.
Затова, когато Асен превзема Средец, той решава
„за по-голяма чест и утвърждение на царството си да пренесе мощите на преподобния отец в своя преславен град Търнов.“
За целта той изпраща послание до Търновския архиепископ Василий, в което го призовава: „твоя светлост да дойде тук с целия църковен клир и с подобаваща почит, та да пренесе тези свети мощи“. Асен задейства шествието за пренасянето на мощите, за което оставя придружаващ отряд от 300 воини, а самият той отива в столицата, където започва да изгражда църква на името на светеца на хълма Трапезица. И когато шествието наближава Търново, той излиза „с целия си синклит“ (правителство) за да посрещне архиепископа в местността Кръстец „и като целуна с почитание мощите на светеца, задържа ги да останат там за 7 дни, докле бъде доизградена църквата. И така, щом я осветиха, с почест положиха в нея мощите на преподобния“.
Това е най-славното пренасяне на мощите на Рилския чудотворец.
Денят е най-паметният относно св. Йоан за Второто българско царство и е естествено да бъде честван най-тържествено. От този ден нататък св. Йоан Рилски става небесен покровител на българския владетелски дом, на новата столица Търново и на нововъзстановената българска държава.