ПРЕПОДОБНИ БЕНЕДИКТ НУРСИЙСКИ
Св. Бенедикт е роден около 480 г. в Нурсия, в близост до Перуджа в Италия. В юношеската си възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в училище. Но развратният живот в големия град възбудил в Бенедикт такова негодувание и възмущение, че на 16-годишна възраст той решил да остави света и да се оттегли в пусто място недалеч от Рим.
Заселил се в пещера, където заживял в пълно усамотение и прекарал три години в постоянна молитва.
След като овчари открили обиталището му, скоро се разчуло, че Бог му дарувал голяма духовна мъдрост и сила да лекува болести. Славата на преподобни Бенедикт се разпространила надалече и посетители се събирали на тълпи около неговата пещера. Мнозина се заселвали недалеч от него като желаели да се ползват от неговите наставления и духовното му ръководство. Постепенно се образували манастири, които признавали св. Бенедикт за свой началник, а той ги ръководел с голяма мъдрост и с богатия си духовен опит. Така светецът постепенно създал 12 манастира в района на Субиако, недалеч от Рим, а по-късно основал и знаменития манастир Монтекасино.
За монасите от Монтекасино св. Бенедикт съставил правила за духовен живот, които са известни като „Устав на св. Бенедикт“, първият и досега най-важен манастирски устав в латинската традиция, поставил началото на Бенедиктинския орден.
Първото житието на св. Бенедикт е написано в края на VI век от голeмия негов почитател св. папа Григорий I Велики. Поместено е във втората книга на неговите „Диалози“ и до днес е основен източник на сведения за живота на преподобния.
Св. Бенедикт умира на 21 март 547 г., Велики четвъртък, в манастира Монтекасино по време на молитва в олтара.
