ПРЕПОДОБНИ БЕНЕДИКТ НУРСИЙСКИ

Днес честваме паметта на най-ярката личност в зората на западното монашество – св. Бенедикт. Той е роден около 480 г. в Нурсия, в близост до Перуджа в Италия. В юношеската си възраст бил изпратен в Рим да се учи и възпитава в училище. Развратният живот в столицата обачи възбудил у Бенедикт такова негодувание и възмущение, че на 16-годишна възраст той решил да остави света и да се оттегли в пустинно място недалеч от Рим. Впоследствие се заселил да живее в уединение в пещера в местността Субиако, където прекарал три години в постоянно богообщение. 

Мълвата за аскетичните подвизи на преподобни Бенедикт се разпространила и монасите от близък манастир го помолили да стане техен игумен. След известно време обаче монасите започнали да недоволстват от строгите изисквания и св. Бенедикт се завърнал в пещерата в Субиако. Постепенно около него започнали да се заселват мнозина, които желаели да се ползват от неговите наставления и от духовното му ръководство. Светецът създал в околността 12 манастира, които признавали началството му, а той ги ръководел с голяма мъдрост и с голям духовен опит. 

Впоследствие светецът се преселил на юг в областта Кампания, където около 529 г. основал знаменития впоследствие манастир Монтекасино. 

За монасите от Монтекасино св. Бенедикт съставя правила за духовен живот, които са известни като „Устав на св. Бенедикт“, първият и досега най-важен манастирски устав в латинската традиция, поставил началото на Бенедиктинския орден (Ordo Sancti Benedicti). 

Сведенията за св. Бенедикт са събрани от св. папа Григорий I Велики (Двоеслов), голям негов почитател, който ги включва в своите „Диалози“ и до днес това е основният източник за житието на преподобния.

Св. Бенедикт починал в Господа на 21 март 547 г. и бил погребан в Монтекасино.

Молитвите му към Господа да имаме!