ПРЕПОДОБНИ АЛЕКСИЙ ЧОВЕК БОЖИ
Днес честваме паметта на един голям подвижник и аскет, който след като презрял благата на този свят, живял в смирение и с велико търпение на скърбите, осветил душата си и бил прославен от Бога.
Алексий се родил през IV век в Рим в богатото и знатно християнско семейство на Евфимиан и Аглаида. Той бил единственото дете на благочестивите си родители, които го измолили от Бога след като дълго време нямали деца. Получил прекрасно възпитание и образование и от рано обикнал Бога с цялото си сърце.
Тайно се отдавал на подвизи и лишения, често постел и носел груба дреха, когато дори слугите на баща му били облечени в коприна. Горейки все повече и повече от любов към Бога, той пожелал да се отрече заради Него от всички световни радости и да му служи в монашески чин. Но волята на родителите му била той да се ожени и му намерили добродетелна и много красива невеста от царски род, и го оженили.
Още същата нощ, Алексий тайно напуснал бащиния дом и заминал за Едеса в Месопотамия, където се намирала Светата плащаница с неръкотворния образ на Спасителя. Раздал всичките си пари на бедните и сам започнал да живее като просяк пред храма „Св. Богородица“.
Наскърбените му родители и съпругата му били безутешни в мъката си. Баща му изпратил слугите си да го търсят навсякъде. Те дошли и в Едеса и просякът Алексий дори получил подаяние от тях, но те не го познали. Седемнадесет години Алексий живял като просяк в дълбоко смирение и молитва, но св. Богородица открила на християните колко велик Божи угодник живее сред тях. Затова Алексий побягнал от там, защото не искал да го почитат. Качил се на един кораб, който поради буря го откарал неочаквано в Рим.
Тогава той решил да живее близо до дома на своите родители и им се представил за просяк. Те не го познали и му отредили една колиба, в която слугите започнали да му носят храна. От колибата Алексий наблюдавал огромната скръб на майка си и жена си, но той решил да принесе на Бога и тази жертва. Живял в дома на баща си по този начин още седемнадесет години и наближило времето да замине при Бога.
Тогава Бог открил на император Хонорий и на папа Инокентий, че в дома на Евфимиан живее човек Божи, който трябва да се помоли за град Рим преди да отиде на небето. Търсейки го те открили св. Алексий, но той бил вече мъртъв. Човекът Божи държал свитък в ръце, в който описал живота си, а лицето му, макар и мъртво сияело. Близките му били покрусени от тайната, която открили.
Всички присъстващи се поклонили на светеца, който от любов към Господа пожертвал всички световни радости и се отрекъл от щастие, богатство и човешка слава, за да служи Богу в смирение и нищета.
Молитвите му да имаме!