ПРЕПОДОБНИ АЛЕКСИЙ ЧОВЕК БОЖИ
Алексий човек Божий се родил през втората половина на IV век в Рим в богато и знатно християнско семейство. Бил единственото дете на благочестивите си родители, които го измолили от Бога след като дълго време нямали деца. Получил прекрасно възпитание и образование и от рано обикнал Бога с цялото си сърце. Горейки все повече и повече от любов към Бога, той пожелал заради Него да се отрече от всички световни радости и да Му служи в монашески чин. Но волята на родителите му била той да се ожени, намерили му добродетелна и красива невеста и го оженили.
Още същата нощ Алексий тайно напуснал бащиния дом и заминал на Изток.
Стигнал до град Едеса в Месопотамия, където се намирала Светата плащаница с неръкотворния образ на Спасителя. Раздал всичките си пари на бедните и заживял като просяк пред един храм.
Наскърбените му родители и съпругата му били безутешни в мъката си. Баща му изпратил слугите си да го търсят навсякъде. Те дошли и в Едеса и просякът Алексий дори получил подаяние от тях, но не го познали. Седемнадесет години Алексий живял като просяк в дълбоко смирение и молитва, но св. Богородица открила на християните какав велик Божи угодник живее сред тях. Алексий побягнал оттам, защото не искал да го почитат. Качил се на един кораб, който поради бури и премеждия го откарал неочаквано в Рим.
Тогава Алексий решил да живее близо до дома на своите родители и им се представил за просяк.
Те не го познали и му отредили една колиба, в която слугите му носели храна. От колибата Алексий наблюдавал скръбта на майка си и жена си, но решил да принесе на Бога и тази жертва. Живял в дома на баща си по този начин още седемнадесет години.
По това време Бог открил на император Хонорий и на папа Инокентий, че в Рим живее Божи човек, който трябва да се помоли за град Рим в тогавашните опасни времена. Предприели търсене, но когато открили св. Алексий, но той бил вече мъртъв. Божият човек държал в ръце свитък, в който описал живота си, а лицето му, макар и мъртво, сияело. Близките му били покрусени. Всички присъстващи се поклонили на светеца, който от любов към Господа пожертвал всички световни радости и се отрекъл от щастие, богатство и човешка слава, за да служи Богу в смирение и нищета. Това станало към 411 г.
Повествованието за Алексий човек Божий било много разпространено четиво през Средновековието, както на Изток, така и на Запад, а в България било любимо четиво чак до XIX век.
Молитвите му да имаме!
