ПРАЗНИКЪТ НА СВ. ЙОАН РИЛСКИ

Обичаят на Църквата е да чества като главен празник на светците деня на тяхната кончина. В случая със св. Йоан Рилски обаче денят на неговото Успение (18 август 946 г.) е останал на второ място, а за главен празник се чества 19 октомври. Какво се е случило на този ден? Никъде в житията му няма сведение за тази дата, но най-вероятно тя е свързана с пренасяне на мощите му. Сигурно е, че не става дума нито за отнасянето им от Средец в Унгария (и връщането им обратно в 1187 г.), нито за пренасянето им в 1469 г., което честваме на 1 юли.

Пренасянето на мощите на светците съвсем не е механично придвижване на нечии тленни останки от едно място в друго, а е значимо църковно-народно-държавно тържество. От една страна то е проявление на всенародната почит към даден светец – т.нар. „народна канонизация“. От друга страна това е официална санкция на висшата църковна и държавна власт, която тържествено препотвърждава култа към светеца. 

Първото тържествено пренасяне мощите на св. Йоан е било от Рила до важния град Средец. Няма единодушие кога е станало това. В „народното“ житие на светеца се казва, че мощите били пренесени още приживе на св. цар Петър (упр. 927–970). В житието от Скилица обаче се дават други данни, които се тълкуват различно – или при цар Борис II, или при Комитопулите Аарон и Самуил, или през византийското владичество.

В житието на св. Йоан от св. патриарх Евтимий е описано най-тържественото и символично  пренасяне на мощите – „при благочестивия цар Асен“ в 1195 г. Това става във времето, когато разбунтувалите са боляри Асен и Петър воюват с Византия за възстановяването на българското царство. Бидейки бунтовници, за тях е било жизнено важно да укрепят престижа на властта си чрез покровителството на светците. 

Затова, когато Асен превзел Средец и се поклонил на мощите на светеца, „замисли добър замисъл – за по-голяма чест и утвърждение на царството си да пренесе мощите мощите на преподобния отец в своя преславен град Търнов.“ За целта той изпратил послание до Търновския архиепископ Василийь, в което го призовал: „твоя светлост да дойде тук с целия църковен клир и с подобаваща почит, та да пренесе сети свети мощи“. 

„Благочестивият цар Йоан Асен“ задействал не само шествието за пренасянето на мощите, за което оставил придружаващ отряд от 300 воини, но и отива в столицата, където „започна да изгражда църква на името на светеца в славния град Трапезица“. И когато шествието наближава Търново, той излиза „с целия си синклит“ (правителство) за да посрещне архиепископа в местността Кръстец „и като целуна с почитание мощите на светеца, задържа ги да останат там за 7 дни, докле бъде доизградена църквата. И така, щом я осветиха, с почест положиха в нея мощите на преподобния“. 

Това несъмнено е най-славното пренасяне на мощите на Рилския чудотворец. Денят е бил най-паметният относно св. Йоан за Второто българско царство и е било естествено да бъде честван най-тържествено. От този ден нататък св. Йоан Рилски става небесен покровител на българския владетелски дом, но новата столица Търново и на нововъзстановената българска държава.

 Свети отче Йоане, моли Бога за нас!