ПОЛАГАНЕ ЧЕСТНИЯ ПОЯС НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА
Според църковното предание след Успението на Пресвета Богородица, освен нейната дреха, сред останалите ѝ вещи бил запазен и честният ѝ Пояс, собственоръчно изплетен от камилска вълна. По нейна заръка той бил поверен на св. ап. Тома, а впоследствие се предавал по наследство сред вярващите в Иерусалим.
Тази велика светиня е особено скъпа за християните не само защото с нея се е опасвала Царицата Небесна, но и защото до нея се е докосвал Сам Господ Иисус Христос, когато като Младенец бил в прегръдките на Своята Пречиста Майка.
През V век честният Пояс на Пресвета Богородица бил пренесен от Иерусалим в Константинопол и положен в скъпоценен ковчег във Влахернския храм, посветен на Божията Майка.
През Х век честният Пояс бил прославен чрез дивно чудо.
Византийската императрица Зоя, съпруга на император Лъв VI Философ, дълго страдала от тежка душевна болест. Насън ѝ било открито, че ще получи изцеление, ако върху нея бъде възложен Поясът на Пресвета Богородица. Патриархът извадил светинята от ковчега и с нея опасал болната царица, която веднага оздравяла. В благодарност за даруваната милост Зоя възнесла молитви към Господа Иисуса Христа и Неговата Пречиста Майка и украсила честния Пояс със златна бродерия.
През XII век, при император Мануил I Комнин, било утвърдено честването на празника „Полагане честния Пояс на Пресвета Богородица“ на 31 август. През XIV век император Иоан VI Кантакузин подарил светинята на светогорския манастир Ватопед, където честния Пояс се пази и до днес.
Съществува благочестива традиция до честния Пояс да бъдат докосвани и освещавани тънки ленти плат, които вярващите носят като пояси. Според тяхната вяра и по молитвеното застъпничество на Пресвета Богородица мнозина са получили изцеление, а бездетни съпрузи са били дарени с рожба.
