ПЕТНАДЕСЕТ ТИВЕРИОПОЛСКИ МЪЧЕНИЦИ – 28.11
По време на гоненията срещу християните при император Юлиан Отстъпник (362 г.) Господ прославил в Тивериопол (дн. Струмица, Македония) един удивителен сонм от Свои свидетели — Петнадесетте тивериополски мъченици. Макар в паметта на Църквата да са известни като петнадесет, техният брой е шестнадесет: епископ Тимотей, първоначално осъден с тях, починал от страданията преди екзекуцията, а на мястото му доброволно се включил благочестивият мирянин Етимасий, приел с готовност мъченическия венец.
Сред мъчениците се откроява св. Теодор Никейски – участник в Първия вселенски събор (325 г.). Заедно с него били свещениците Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор; дяконите Василий и Тома; както и монасите Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий. Някои от тях се били укрили от предходна вълна на гонения в Тивериопол, като се посветили на утвърждаване на Христовата вяра — наставлявали, кръщавали, подкрепяли малката община, и така станали духовни пастири за местните християни.
Но скоро били разкрити и предадени на съд. Въпреки изтезанията никой от тях не се поколебал — всички твърдо изповядали Христа като Бог и Спасител. На 28 ноември 362 г. били обезглавени и така се удостоили с нетленната победа на мъченичеството.
Местните християни ги погребали с чест в издялани каменни саркофази, върху които изписали имената им.
Скоро след тяхната смърт мнозина вярващи започнали да получават помощ по техните молитви и започнало да се развива местното почитание към светците. По-късно Тивериопол бил разрушен при славянските и аварските нашествия и гробовете им останали под руините, но живото предание за тях не угаснало.
В началото на XII в. св. Теофилакт Охридски описал житието им и засвидетелствал, че за мъчениците е съставена служба на български език, изпълнявана от ученици на св. Климент Охридски — свидетелство за дълбокото им почитание в православните български земи.
След Покръстването княз Борис-Михаил научил за чудотворството на светите тивериополски мъченици и наредил на местния управител комит Тарадин да открие техните мощи. Част от тях били намерени и тържествено пренесени в новостроящия се катедрален храм край р. Брегалница. Останалите били съхранявани от местното население, но по времето на цар Симеон и те били положени в същия храм. Така светците станали част от духовното наследство на България.
При османските нашествия храмът бил разрушен и мощите се изгубили.
От запазените в Струмица реликви до XX век останала само една ръка, приписвана на св. Петър, която през 1913 година била отнесена от гърци в Кукуш. И Струмица, и Кукуш почитат мъчениците като свои покровители и застъпници през вековете. На мястото на тяхното мъченичество днес се издига съвременен храм — духовен наследник на предишните свети обители.
Петнадесетте тивериополски мъченици остават за православните сияен пример на верност, единство и непоколебима любов към Христа.
