ПЕТДЕСЕТНИЦА – РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА ЦЪРКВАТА ХРИСТОВА!
„Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.“ (Деян. 2:2-4)
С тези кратки новозаветни изречения е описано едно от най-великите събития в историята на човечеството – съшествието на Светия Дух върху апостолите събрани в иерусалимската горница, което празнуваме на петдесетия ден от Христовото Възкресение. Самите апостоли, свидетели на Разпятието, Възкресението и Възнесението Господне, не можеха по човешки нито да разберат случилото се, нито да предприемат своята благовестителска мисия. Трябваше им помощ свише, както им бе обещал техният велик Учител:
“И Аз ще изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете в сила отгоре. “ (Лука. 24:49)
Ето това „обещание на Отца“, тази „сила отгоре“ е слизането на Светия Дух върху апостолската дружина и така довчерашните уплашени и недоумяващи галилейски рибари в един миг се превръщат в Божии пълномощници, в мъдри богослови-тайновидци, във вдъхновени и неустрашими проповедници-благовестители. Ражда се Църквата.
Изпълнен със Светия Дух, Петър се изправя „с единайсетте“ и произнася своята първа апостолска проповед, която завършва знаменателно:
„И тъй, нека наздраво знае целият дом Израилев, че Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте, Бог направи Господ и Христос.“ (Деян. 2:36)
Петър говори с власт – с дадената му от Бог Свети Дух власт – и макар да казва на присъстващите, че са разпнали своя Господ и Месия, те го слушат с умиление и са готови да изпълняват наставленията му.
„Като чуха това, на сърце им стана умилно, и казаха на Петра и на другите апостоли: какво да направим, мъже братя? А Петър им рече: покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа. Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички далечни, които би призовал Господ, Бог наш.“ (Деян. 2:37-39)
Тези думи се отнасят до нас. Ние сме част от тези „далечни“ в пространството и времето, за които промислително говори Апостолът преди две хилядолетия. За нас е обещанието. Ние приемаме дара на Светия Дух като ставаме членове на спасителната общност – Църквата Христова. Затова днес празнуваме св. Петдесетница като празник на нашето спасение. Това е рожденият ден на Църквата, без която за нас няма спасение, т.е. това е рожденият ден на нашето спасение, който възпяваме така: