ПЕТА НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
В Петата неделя след Петдесетница Църквата ни припомня срещата на Господ Иисус Христос с двама бесновати в Гергесинската страна. Те живеели в пещерите сред гробищата, далеч от хората и никой не можел да укроти бесовете им. Само с една Своя заповед Христос прогонил нечистите духове от двамата обсебени и дарувал на страдалците мир, свобода и нов живот. А бесовете познали в Него Божия Син и със страх извикали: „Какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тук да ни мъчиш преди време?“ (Мат. 8:29). Този страх обаче не е спасителният страх Божи, който поражда смирение, покаяние и надежда за спасение, а страхът на злото пред Божията сила.
Господ позволил на бесовете да влязат в стадото свини, които пасели наблизо. Свините побеснели, сурнали се по стръмнината и се издавили в езерото. Тяхната телесна смърт разкрива пред нас духовната смърт на обсебените от страсти и грехове човеци.
Чудото с изцелението на бесноватите бързо се разчуло и жителите на Гергесинската страна поискали лично да узнаят какво се е случило.
„И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.“ (Мат. 8:34)
Тази молба на гергесийците разкрива повредената природа на нас, човеците, които се отъждествяваме със своите страсти. Ние приемаме греха като неотделима част от самите нас, от нашия начин на живот, от нашето самосъзнание и самоличност. Затова не издържаме присъствието на Спасителя, Който със самото Си битие е изобличение на греха в нас и Който единствен може да ни излекува от нашите духовни болести. Бягаме от личната среща с Него, защото тя привидно ни изобличава. А всъщност тя изобличава греха в нас, бесовете в нас, смъртоносната болест в нас.
Нашето спасение е излекуването от тази смъртоносна болест, което може да стане единствено ако Спасителят изгони от нас нейните носители: греховете и страстите.
