СЛУШАЙ НА ЖИВО | ЗОРАНА 87.6
ЕДИНСТВЕНОТО ХРИСТИЯНСКО РАДИО В СОФИЯ

ПЕТА НЕДЕЛЯ НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ – НА СВ. МАРИЯ ЕГИПЕТСКА

„Когато бяха на път, възлизайки за Иерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:
ето, възлизаме за Иерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Иоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
Той ги попита: какво искате да ви сторя?
Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а друг отляво, в славата Ти. Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам? Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.
И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Иоана.
А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Ев. Марк 10:32-45).

В днешното литургийно евангелие виждаме как Господ и Неговите ученици пътуват към Йерусалим за последната Пасха на Господа в Неговия земен живот. По пътя Иисус им открива в последователен ред какво предстои да се случи с Него.

Всред общото мълчание след това драматично разкритие, разтърсило сърцата на Неговите ученици, се случва нещо напълно неочаквано: двама от най-добрите му ученици, които заедно с Петър са допуснати на Преображението на планината Тавор, братята Иаков и Иоан, искат от Иисус „да седнат при Него, единият отдясно, а другият отляво, когато дойде в славата Си.“ Т.е – вместо да скърбят за предстоящите страдания за Учителя си, те , ръководени от лични амбиции, бързат да си осигурят най-представителните места в бъдещото Царство на Сина Божи, поставяйки себе си над другите и почти равни на Този, Който е над всички.
С тази неуместна молба на двамата братя се оказвало, че най-способните от учениците Му, избрани между хиляди други, още нищо не били разбрали за Царството Божие. Не бива обаче да виним светите апостоли като алчни или амбициозни, защото това събитие се случило във времето, в което все още Светият Дух не е бил даден и те не всичко разбирали, а разсъждавали по човешки.
Затова отговорът на Спасителя към Яков и Иоан и към всички нас е категоричен: „Не знаете, какво искате“.
В последствие св. Иоан ще напише в своето Първо послание: „Който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов“(1Иоан 4:8)
Това, което тогава св. Иоан още не е знаел, е че Божието Царство е царство на любовта и в него всичко е точно обратно на егоизма и човешкото властолюбие, което действа в света . Духовният живот се състои в общение с Бога, когато духът на човека и Духът на Бога са съединени. Бог е любов, така че тази връзка е възможна само чрез любов. Св. ап. Иоан казва: „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него.“ (1 Иоан 4:16) . А единственото нещо, което пречи на любовта между човека и Бога е грехът. „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ каза Христос (Иоан 14:23). Който нарушава Божието слово и Неговите заповеди, нарушава любовта и с това губи пребъдването си в Бога. А за да възстанови връзката си с Бога, той трябва да получи опрощение на греховете, с други думи, да остави греха.
В Царството на Бога, който е Любов „който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб“, казва Спасителя, с което ни завещава грижата и любовта един към друг, защото „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.“ (Иоан 13:35). Това се състои Божествената йерархия, в която „последните ще бъдат първи“ и този който иска да е велик, ще бъде слуга на всички.
В днешната пета неделя на Великия пост се отбелязва паметта и подвига на св. Мария Египетска – една от най-почитаните светици, която е пример за борба с греха и страстите. Обръщането на света Мария Египетска е необикновено.
Тя живяла в средата на 5-ти и началото на 6-ти век. Младостта й не предвещавала нищо добро. Мария била само на дванадесет години, когато напуснала дома си в Александрия. Свободна от родителски надзор, млада и неопитна, тя се увлякла от порочния живот. Нямало кой да я спре по пътя към смъртта, а изкушенията били много. Така тя живяла в грехове 17 години, докато милостивият Господ не я обърнал към покаяние.
По стечение на обстоятелствата Мария се присъединила към група поклонници на път за Светите земи, които плавали на един кораб. През цялото време тя не спирала да съблазнява хората и да греши. Когато пристигнала в Йерусалим тя се опиталада влезе с поклонниците в храма Възкресение Христово, но на входа била спряна от невидима ръка, която тя не могла да преодолее.
Тогава Мария разбрала, че Господ не й позволява да влезе в святото място поради нейната нечистота.
Обзета от ужас и чувство на дълбоко покаяние, тя започнала да се моли на Бог да прости греховете й, обещавайки да промени коренно живота си. Виждайки иконата на Божията майка на входа на храма, Мария започнала да моли Божията майка да се застъпи за нея пред Бога. След това веднага почувствала просветление в душата си и свободно влязла в храма. Благодатта на Бога се докоснала до нейното сърце и това я променило завинаги. Проливайки обилни сълзи на гроба Господен, тя напуснала храма като съвършено различен човек.
Мария изпълнила обещанието си да промени живота си, но това изисквало много труд, скръб и дълбоко покаяние за великата грешница. Затова по внушение на св. Богородица от Йерусалим тя се оттеглила в суровата и безлюдна Йорданска пустиня и прекарала там почти половин век в пълно уединение, в пост и молитва. Дрехите и изтляли на тялото и, което подкрепяла само с корени и треви от пустинята. Така със голяма суровост към себе си и с помощта на Божията благодат, св. Мария Египетска напълно изкоренила всички греховни желания и направила сърцето си чист храм на Светия Дух.
Старецът Зосима, който живел в Йорданския манастир „Св. Йоан Кръстител“, по Божий промисъл се удостоил да се срещне в пустинята със св. Мария в края на нейния живот. Той бил поразен от нейната святост и дар на прозорливост. Веднъж я видял по време на молитва да се издига се над земята, а друг път, я видял да преминава през река Йордан като по сухо.
Разделяйки се със Зосима, преподобна Мария го помолила след година да се върне в пустинята, за да я причасти. Старецът се върнал в уреченото време и причастил преподобна Мария със светите Тайни. След това, като дошъл в пустинята една година по-късно с надеждата да види светицата, той вече не я намерил жива и я погребал.
Така от голяма грешница преподобна Мария се превърнала с Божията помощ в най-велика светица, оставяйки ни ярък пример на подражание. Бог, който предузнал душата на св. Мария и виждайки в нея изключителни възможности за святост, със своето поразително действие я пробудил от греховния сън. Такова е било обръщането на свети апостол Павел и на много други.
Но онова, което спада към особените и извънредни действия на Бога, именно поради това не може да бъде общо за всички. Обикновено с повечето от нас се случва обратното – Бог дарява благодат според труда, който полагаме за очистването на душите си. Общият път за всички е: търсете и ще намерите, тропайте и ще ви се отвори. Ние трябва да принуждаваме сами себе си към обръщане, когато имаме за това благоприятно време и преминаваме спасителни дни, за да съединим духа си с Божията любов.

КУЛТ КЪМ ИЗКРИВЕНОТО – ПАДЕНИЕТО на съвременната българска експресионистична живопис в картините на Николай Майсторов „Начало на знанието е страхопочитанието пред Господа; само глупците презират мъдростта и наставлението.“Притчи 1:7 НП »

Християнски православен фестивал „ЖИВОТВОРЕНИЕ“                                                   С »

                    ГАЛЕРИЯ -ЖИВОТВОРЕНИЕ Заповядайте на първия християнски фестивал „ЖИВОТВОРЕНИЕ“ с два тържествени благотворителни концерта по случай празника Покров Богородичен и с »

Материалът „Зад Маската“ представя арх. Пламен Пламенов Мирянов е публикуван за пръв път на Нашият дом е България. »

Материалът Филм на арх. Пламен Пламенов Мирянов печели Голяма награда на международен тур филм фест е публикуван за пръв път на Нашият дом е България. »

СВ. ТРИСВЕТИТЕЛИ
ЗОРАНА

СВ. ТРИСВЕТИТЕЛИ

СВ. ТРИСВЕТИТЕЛИ Празникът на свети Трисветители чества съборно и равночестно паметта на трима от най-великите епископи на ранната църква, които имат ключова роля за изграждането

Прочетете повече »
СВ. ЕФРЕМ СИРИН
ЗОРАНА

СВ. ЕФРЕМ СИРИН

СВ. ЕФРЕМ СИРИН Великият църковен отец, учител и поет преподобни Ефрем Сирин е роден около 306 г. в град Нисибин в горна Месопотамия (днес гр.

Прочетете повече »