НЕДЕЛЯ НА СВЕТИТЕ ОТЦИ НА СЕДМИЯ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР

Седмият вселенски събор – последният от великите Събори на Църквата – бил свикан в 786 г. в Константинопол, но поради предизвикани от войската размирици се провел в 787 г. в гр. Никея, при св. императрица Ирина (вдовица на император Лъв IV и регентка на малолетния Константин VI).

Състоял се от 367 отци под председателството на Цариградския патриарх св. Тарасий. Целта на Събора била да се разобличи иконоборческата ерес, възникнала 60 години по-рано при император Лъв III Исавър и развихрила се при наследниците му Константин V Копроним и Лъв IV Хазар. Иконоборците

считали поклонението на светите икони за идолопоклонство и си обяснявали победите на мюсюлманите (които отричат иконите) срещу християните през предишните десетилетия като Божие наказание за престъпването на втората Божия заповед „Не си прави кумир…“ Затова армията подкрепяла императорите-иконоборци и била готова на всякакви

насилия срещу иконопочитателите.

През времената на последвалите жестоки гонения светите изображения из цялата империя били унищожени, безброй благочестиви и непреклонни монаси и миряни пострадали за вярата до кръв и до смърт, а иконоборците разработили свое еретическо „богословие“, облечено в библейски цитати и

безблагодатно мъдруване. Това накарало най-великите богослови на онова време – св. Теодор Студит, св. Йоан Дамаскин и др. – да напишат своите трудове, в които задълбочено и вдъхновено доказвали не само ползата от иконите, но и тяхната необходимост за пълноценността на богопознанието и богослужението. 

Особено се отличил св. Йоан Дамаскин със своите три „Слова против отричащите иконите“, които и до днес стоят в основата на православното учение за иконопочитанието. В своите трудове св. Йоан

обяснил с позоваване на Свещеното Писание, Свещеното Предание и писанията на светите Отци, че иконите никак не нарушават Божиите заповеди, че Боговъплъщението е направило Бога видим, а следователно изобразим, че изображенията на Спасителя свидетелстват за истинността

на Боговъплъщението, че почитта към образа се отнася към първообраза и че в крайна сметка иконоборството в най-дълбоката си същност е погрешно учение за Христа.

Отците на Седмия Вселенски Събор, мнозина от които били пострадали заради верността си към иконопочитанието, напълно разобличили лукавото мъдруване на иконоборческата ерес и предали нейните носители на анатема. Постановили в светите храмове редом с изображението на Честния и Животворящ Кръст Господен да се разполагат и свети икони, да се почитат и да им се въздава поклонение, възнасяйки ума и сърцето към изобразените на тях Господ Бог, св. Богородица и светиите.

Въпреки решенията на Седмия Вселенски Събор, в началото на IX век гонението на светите икони било подновено при следващите императори и приключило едва в 843 г.