НЕДЕЛЯ НА БЛУДНИЯ СИН
Неделята на Блудния син е духовен призив към покаяние и завръщане при Бога. Две седмици преди началото на Великия пост Църквата припомня Христовата притча за Блудния син като поучение за силата на покаянието и възможността грешниците да се завърнат при Бога. Всички хора са грешни, а всеки извършен грях представлява отдалечаване от Небесния Отец. Всички човешки дарби – от дара на живота до умствените, художествените и духовните способности – са част от наследството, което като Божии чеда ние получаваме даром отгоре, но често разпиляваме в суетни, тщеславни и себични стремежи.
Затова всеки човек в житейския си път многократно повтаря пътя на Блудния син, който напуснал бащиния дом и пропилял даровете, получени от Отца. Единственото спасение се състои в осъзнаването на този провал и в поемането на пътя обратно – в покаянието, изразено с думите: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син“ (Лука 15:21).
Всеки човек във всеки момент от живота си се намира на определено място по пътя на Блудния син.
Или човекът се намирал във времето на греховното отдалечаване от Бога и разпиляването на даровете, или във времето на опомнянето и осъзнаването на житейския провал, или във времето на смирението, или по пътя на завръщането, или в самия миг на покаянието, прошката и радостта от съединението с Бога.
Чрез тази вечна притча ние във всеки миг можем да проверим себе си, целия свой живот и всяко свое житейско дело – за да разберем по-ясно къде се намираме и какво трябва да направим. И да осъзнаем, че нашата вечно повтаряща се греховност може да се излекува само от вечното завръщане към Бога в покаянието.
