НЕДЕЛЯ КРЪСТОПОКЛОННА
В третата неделя на Великия пост Църквата ни предлага темата на Кръста, чрез който да осмислим отново изкупителния подвиг на Спасителя – Неговата Кръстна смърт, която е върховният подвиг на любовта към Бога и към хората, и да последваме Неговия пример в нашия личен живот като „се отречем от себе си и вземем кръста си“.
Днес почитаме честния Кръст и му се покланяме като символ на победата над злото и смъртта.
Ако в рая Адам отпадна от богообщението след непослушание спрямо Божията заповед – и смъртта влезе в него, то сега на Кръста, Новият Адам, Сина Човечески направи обратното – Той беше „послушен до смърт и то смърт кръстна“ (Филипяни 2:8) и така победи смъртта и направи възможно връщането на Адам и потомството му в рая.
Какво значи да вземем своя кръст?
Кръстът бил оръдие за унизително наказание на роби и бунтовници, лишени от граждански права. Гордият свят, враждебен на Христа, лишава Христовите ученици от онези права, с които се ползват синовете на този свят. Сам Господ е предупредил апостолите: „Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба.“ (Иоан. 16:2).
Да вземем своя кръст означава великодушно да понасяме насмешките и поруганията, с които светът обсипва Христовия последовател, онези скърби и гонения, с които грехолюбивият и заслепен свят го преследва. Св. апостол Петър ни поучава: „това е угодно Богу, ако някой, от съзнание за Бога пренася скърби, като страда несправедливо.“ (1Петр. 2:19-21)
Да вземем своя кръст означава доблестно да претърпяваме тежкия, невидим труд, невидимото страдание и мъченичество заради Христа в борбата със собствените ни страсти, с живеещия вътре в нас грях, с духовете на злобата, които яростно въстават против нас и ожесточено ни се възпротивяват, когато решим да снемем от себе си игото на греха и да се подчиним на Христовото иго. Оръжията на нашето воюване не са плътски, но и враговете ни не са от плът и кръв. Удържал победа в тази невидима бран с поднебесните сили на злобата, Апостолът възкликва: „Мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света“. (Гал. 6:14).
