НАЧАЛО НА РОЖДЕСТВЕНСКИЯ ПОСТ

След деня в памет на св. апостол Филип започва четиридесетдневният пост  посветен на Раждането на Спасителя. Това е втория по големина пост през годината, в който християните чрез покаяние и молитва ще се подготвят да отбележат най-великото събитие в човешката история – раждането на Спасителя, нашия Изкупител от греха и смъртта.   

Постът има духовна цел – той е нравствен и аскетичен подвиг с цел единението ни с Бога. Той се постига с усилена молитва, нравствено въздигане и  телесно въздържание, според силите на човека. 

Заповедта за поста е дадена още в Рая, когато Бог, забрани на първите хора да не ядат от определен плод. За съжаление човекът наруши заповедта и затова бе наказан. Толкова голяма е силата на заповедта за поста, че дори езическите народи са спазвали в древност определени постни периоди. 

В Стария Завет има много постановления за поста.

Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи десетте Божии заповеди. Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се удостоил да види Божията слава (3Царе 18:4 – 13). Като най-велик и най-строг постник е известен свети Йоан Кръстител. Всички праведници са спазвали в малка или по-голяма степен поста.

А в новозаветни времена сам Господ Иисус Христос на въпроса на учениците си, защо не са могли да излекуват един бесноват, Той отговорил: „Тоя пък род не излиза освен с молитва и пост“ (Матей 17:21). От апостолско време светата Църква е наредила светото тайнство изповед и причастие да се предшестват и съпътстват от пост и молитва.

Но пост телесен, без пост духовен, не допринася за спасението на душата, дори напротив, може да бъде и духовно вреден, ако човек, въздържайки се от храна, се изпълва със съзнание за собственото си превъзходство. Истинският пост е свързан с молитва, покаяние, въздържане от страсти и пороци, изкореняване на лошите дела, прощаване на обидите, въздържание от съпружески живот, изключване на увеселителни и зрелищни мероприятия, дори гледане на телевизия. Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

Светите отци ни учат: „Когато постиш преди всичко примири се с врага си, като му простиш от сърце; като видиш беден не се отвръщай от него, но му помогни с каквото можеш; не завиждай никому; не осъждай никого; не поглеждай с пожелание; не протягай ръце към онова, което не ти принадлежи; не подавай ухо на клевети и лъжливи сведения за ближния си; нека устата ти да са затворени за всичко лошо за твоя ближен; пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Бъди благоговеен във всичко, – бъди всякога смирен и кротък. 

Това е пост, приятен на Бога и спасителен за нас. Пост на отричане от злото, въздържане на езика, въздържание от гняв, отлъчване от похотите, злословието, лъжите и клетвите. Постът, през който липсват тези прегрешения, е истински и благоприятен”.

По своята строгост Рождественският пост отстъпва на Великия и Богородичния пост. В този пост освен първата и последната седмица, както и в сряда и петък, в останалите дни се разрешава риба. Но възрастните хора, децата, бременните и кърмещи жени, както и тези, които имат здравословни проблеми, постят по-облекчено, след като се консултират и със своя изповедник, който благославя поста.