ЛАЗАРОВА СЪБОТА
В съботата на шестата седмица от Великия пост, преди началото на Страстната седмица, Църквата ни припомня най-голямото чудо извършено от Спасителя в Неговия земен живот – възкресяването на починалия Лазар, който от 4 дена бил в гроба. Извършено пред очите на народа, то станало причина мнозина да повярват в Иисус като дългоочаквания Месия. Никой пророк в Стария Завет не бил извършвал толкова дивно чудо – да възкреси човек, чието тяло било започнало да се разлага в гроба. Това събитие уверило присъстващите в божествената сила на Бог Син и в предстоящото в края на времената всеобщо възкресение на мъртвите.
Възкресението на Лазар е третото възкресение на починал човек, което извършвал Господ. Първия път Той възкресил дъщерята на Иаир, която починала още докато Той и баща ѝ пътували към нея. Когато я възкресил, тя била току-що починала и дори Христос нарекъл смъртта ѝ „сън“, а хората Му се смеели, знаейки, че тя е мъртва. Във втория случай Той възкресил сина на Наинската вдовица, когото вече носели извън града за да го погребат. А сега, при третия случай Иисус Христос възкресява човек, чията плът вече се разлагала в гроба.
Но каква била причината Иисус да възкреси Лазар, след като рано или късно смъртта е неизбежна за човека? Смисълът на това възкресение бил Спасителят да покаже на учениците Своята власт над живота и смъртта и да ги подготви за „пасхалната тайна“, която трябвало да се извърши няколко дни по-късно. Така както на планината Тавор Иисус се преобразил пред Петър, Иаков и Иоан с цел да ги увери в Своята божественост така и сега Господ е искал да укрепи вярата на учениците си, за които е знаел че щели да се уплашат и разпръснат когато Го видят разпнат и положен в гроб. Но докато преображението на Тавор било извършено само пред очите на трима избрани свидетели, сега вече явно целият народ се убедил в Неговата божественост и това коренно променяло Неговото положение в Израиля.
Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало смут и непоносимо негодуване у първосвещенниците и фарисеите, които се чувствали застрашени от делата на Иисус от Назарет и от тяхното въздействие върху народа. По съвета на първосвещеник Каиафа Синедрионът решил да залови Иисус и да Го убие (Иоан 11:47–57). Приближавало се тяхното време и властта на тъмнината, а заедно с нея и последните дни от земния живот на Спасителя.