ЛАЗАРОВА СЪБОТА

В съботата на шестата седмица от Великия пост Църквата ни припомня най-великото чудо, извършено от Спасителя в Неговия земен живот – възкресяването на мъртвия Лазар, който вече четири дни бил положен в гроба. Извършено пред очите на народа, това чудо станало причина мнозина да повярват в Иисус като дългоочаквания Месия. Никой пророк в Стария Завет не бил извършвал толкова дивно чудо – да възкреси човек, чието тяло вече било започнало да се разлага в гроба. Това велико събитие убедило присъстващите окончателно в божествената сила на Спасителя.

Възкресението на Лазар било третото възкресение на починал човек, което извършил Господ.

Първия път Той възкресил дъщерята на Иаир, която починала още докато Той и баща ѝ пътували към нея. Когато я възкресил, тя била току-що починала. Христос нарекъл смъртта ѝ „сън“, а хората Му се присмивали, знаейки, че тя е мъртва. Във втория случай Той възкресил сина на Наинската вдовица, когото вече изнасяли извън града, за да го погребат. А сега, при третия случай, Иисус Христос възкресил човек, чиято плът вече се разлагала в гроба.

Каква е била причината Иисус да възкреси Лазар, щом рано или късно смъртта остава неизбежна за човека? Смисълът на това възкресение бил Спасителят да покаже на учениците Своята власт над живота и смъртта и да ги подготви за „пасхалната тайна“, която трябвало да се извърши броени дни по-късно. Така както на планината Тавор Иисус се преобразил пред Петър, Иаков и Иоан, за да ги увери в Своята божественост, така и сега Господ желаел да укрепи вярата на учениците Си, за които знаел, че ще се уплашат и ще се разпръснат, когато Го видят разпнат и положен мъртъв в гроба. Но докато преображението на Тавор било извършено само пред трима избрани свидетели, които били предупредени да го пазят в тайна, сега целият народ станал свидетел на Неговата божественост и бил на път да разпознае в лицето на Иисус дългоочаквания Месия. Затова възрадвани от чудото на възкресението на Лазар те го приветствали в Йерусалим с палмови клонки в ръце  с думите „Осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!“(Иоан 12:13)

Не така мислели обаче първосвещенниците и фарисеите.

Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало у тях смут, негодувание и злоба. Те се чувствали застрашени от делата и чудесата на Иисус от Назарет и от тяхното силно въздействие върху народа. По съвета на първосвещеника Каиафа Синедрионът решил да залови Иисус и да Го убие (Иоан 11:47–57).

Приближавали се дните на временната власт на тъмнината – последните дни от земния живот на Спасителя.