ЛАЗАРОВА СЪБОТА
В съботата на шестата седмица от Великия пост Църквата ни припомня най-голямото чудо извършено от Спасителя в Неговия земен живот – възкресяването на мъртвия Лазар, който от 4 дни вече бил погребан. Извършено пред очите на народа, то станало причина мнозина да повярват, че Иисус от Назарет е дългоочакваният Месия. Никой пророк в Стария Завет не бил извършвал толкова дивно чудо – да възкреси човек, чието тяло вече било започнало да се разлага в гроба. Това събитие уверило присъстващите в божествената сила на Спасителя.
Възкресението на Лазар е третото възкресение на починал човек, което извършвал Господ.
Първия път Той възкресил дъщерята на Иаир, която починала още докато Той и баща ѝ пътували към нея. Когато я възкресил, тя била току-що починала. Христос нарекъл смъртта ѝ „сън“, а хората Му се смеели, знаейки, че тя е мъртва. Във втория случай Той възкресил сина на Наинската вдовица, когото вече носели извън града за да го погребат. А сега, при третия случай, Иисус Христос възкресява човек, чията плът вече се разлага в гроба.
Каква е била причината Иисус да възкреси Лазар, щом рано или късно смъртта е неизбежна за човека? Смисълът на това възкресение бил Спасителят да покаже на учениците Своята власт над живота и смъртта и да ги подготви за „пасхалната тайна“, която трябвало да се извърши броени дни по-късно. Така както на планината Тавор Иисус се преобразил пред Петър, Иаков и Иоан с цел да ги увери в Своята божественост, така и сега Господ е искал да укрепи вярата на учениците си, за които е знаел че ще се уплашат и разпръснат когато Го видят разпнат и положен мъртъв в гроба. Но докато преображението на Тавор било извършено само пред трима избрани свидетели, които били предупредени да го пазят в тайна, то сега целият народ ставал свидетел на Неговата божественост и бил на път да разпознае в лицето на Иисус дългоочаквания Месия.
Не така обаче възприели това събитие първосвещенниците и фарисеите.
Чудото на Лазаровото възкресение предизвикало у тях смут, негодуване и злоба. Те, които най-добре познавали библейските текстове с пророчествата за Месията, се почувствали застрашени от делата и чудесата на Иисус от Назарет и от тяхното въздействие върху народа. По съвета на първосвещеника Каиафа Синедрионът решил да залови Иисус и да Го убие (Иоан 11:47–57). Приближавали се дните на временната власт на тъмнината, последните дни от земния живот на Спасителя – преди Неговата кръстна смърт, последвана от преславното Му Възкресение.
