„Когато искаме да прочетем страница от някоя книга, трябва да се помолим Господ да очисти нашия ум и сърце и да изправи нашата воля. И Бог да ни благослови да израсне в пълнота онази красота, която Той е насадил в нас, и към която ни призовава, и да бъде благословението на Господа Иисуса Христа и общението със Светия Дух с нас вовеки.“

Св. Иоан Златоуст

Предговор към българското издание

Свети Софроний Врачански започва словото си за свети Иоан Златоуст така: “Не е възможно някой друг да представи добродетелите и похвалните дела на свети Иоан Златоуст, ако не бъде втори Златоуст, защото добродетелите му превъзхождат човешката сила. Затова и аз не започвам днес да изплитам пред вас красиви похвали, а само подтиквам и други пастири да последват живота му, както казва свети апостол Павел: “Помнете вашите наставници (…) и подражавайте на вярата им” (Евр. 13:7). И който обича Бога и душата си нека се потруди да живее като тях”.

А преподобни Иустин Попович казва за златословесния светител следното:
“Слънцето на Богочовешкото красноречие блести от всичко, което той благовести за Христовата църква, за нейната пресвята тайна. Той целият е станал едно с Христа чрез светите тайнства и светите добродетели и чувства и благовести наистина по Богочовешки цялата всеценност, всемъдрост и всеспасителност на Църквата. Той е всезлатна Христова уста. Той е Богоречив език на Бог Слово.”

Затова и Църквата прославя своя златоречив син в свещените си песни като го нарича златогласна тръба, златосияйна уста, златозарен боговдъхновен орган на Църквата. Нарича го още: многосветло слънце, озарило вселената със своите слова, свещен пастир, златоточива душа, напоила земята със златозарни думи.

А за творенията и делата на свети Иоан Златоуст Църквата говори: Неговите божествено вдъхновени слова, протекли по цялата земя, просветиха света, отвориха входа на покаянието, ограждат с бронята на благочестие и мъжество. Те лекуват човешките немощи, учат на правилно богословие, ходатайстват несвършващ живот, изливат потоци от божествени учения.

Още по-възвишена възхвала прозвучава в Славата от вечернята на празничното богослужение:

Украсила се с твоите златни слова като златен свещен съсъд, Църквата ти пее: Наситих се от твоите медоточни води, украсих се от златотъкани и медозлатни питиета, от твоите кротки поучения бях възвеждана от деяние към съзерцание и с Христа, духовния жених се съединявам и царувам с Него.

Настоящето издание на събраните творения на свети Иоан Златоуст се извършва по изданието на Санкт Петербургската духовна академия от 1898 година, за което подробно е написано в предговора към руското издание. В първия том на българското издание са включени словата “Към Теодор падналия”, “Към Стелехий”, “Книга за девството”, “Към младата вдовица” и др. Това съответства на първия том на руското издание. В този ред, с Божието съдействие и помощ възнамеряваме да издадем и останалите томове. Настоящото издание се подготвя от два манастира – Атонския “Св. вмчк Георги Зограф” и Софийския “Свети пророк Илия”, с благословението на Игумена и манастирския събор на Зографския манастир.

Пред словата на свети Иоан Златоуст можем само да благоговеем и да се удивляваме от тях и ако пристъпваме към превеждането и издаването им, то е поради голямото желание да се поучим от тях, да нахраним духовно душите си и да изправим живота си. Надяваме се, с Божията помощ, чрез настоящия скромен труд, богатството и просвещението от боговдъхновените слова на светителя да стигнат до всички жадни за благодатни думи души и те да се укрепят духовно, да се зарадват и заедно да възхвалим Бога, от Когото е всеки дар и всяко благо.

Искаме да завършим нашето кратко предисловие като отново се върнем към думите на Светителя: Когато искаме да прочетем страница от някоя книга, трябва да се помолим Господ да очисти нашия ум и сърце и да изправи нашата воля. И Бог да ни благослови да израсне в пълнота онази красота, която Той е насадил в нас, и към която ни призовава, и да бъде благословението на Господа Иисуса Христа и общението със Светия Дух с нас вовеки.