И като повика Иисус едно дете

И като повика Иисус едно дете

„И като повика Иисус едно дете, изправи го посред тях
и рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно;
и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно;
и който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема” (Мат. 18:2-5)
Децата са въплътено напомняне за всички нас какви трябва да бъдем. Когато Господ казва, че трябва да станем като децата, няма предвид детския ум, а тяхната благост, чистота, незлобие.
Светът на децата е светът на Бога. Един свят без злопаметие, без вражди, без страсти, без завист. Един свят с простота, незлобие, с отдаване, със смирение, с любов.
Животът на «възрастните» се отдалечава все повече от това детско чувство за безгрижие. Едно безгрижие, която не е безчувственост, а свобода. Многото задължения, грижите, в които сме се забъркали, загасяват «детското чувство» във възрастните. Ставаме «порядъчни», затворени във «външните форми на зрялост», искаме да изглеждаме твърди, важни, успели.
Но в очите на децата, а не на големите, виждаш тази искряща сигурност на надеждата. Човек чувства това благословение на децата в техния незлобен поглед, в техните нежни ръце, в тяхната нелицемерна усмивка.
Децата са Божие благословение и затова ни благославят. Те ни благославят с тяхното присъствие, благославят ни с тяхната чистота, с техния «Божий образ и подобие», който още не е осквернен.
Казваме, че децата са нашето бъдеще. Да, колко истинно е това. Но те не са просто нашето земно бъдеще, а нещо много по-дълбоко. Децата ни показват утрешния ден след края, показват ни с други думи общността на царството Божие. Показват ни нашето небесно бъдеще в Христос.
В очите на децата се оглежда Бог, така че и ние, които Го забравяме, да си спомним за Него. Да си спомним Онзи, Който стана един от нас и ни зове да Му се уподобим. Бог ни зове да станем деца, защото те приличат на Него, зове ни да разбием оковите на високомерието, егоизма и злобата и да влезем в богоугодния свят на децата без тревога за нашата витрина и привидно наше “величие”!
„И рече: истина ви казвам, ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно” (Мат. 18:3)
Архим. Павел Папаподулос
превод: Константин Константинов