ЖИТИЕ НА СВ. МЪЧЕНИК ЛАЗАР БЪЛГАРСКИ
Свети Лазар бил роден към 1774 г. в село Дебел дял, недалеч от град Габрово. Като младеж той оставил родното си място и отишъл в Мала Азия. Станал овчар в селото Соми близо до древния град Пергам. Веднъж кучетата му подгонили някаква туркиня. Тя не пострадала, но поради яда си впоследствие го обвинила в опит за насилие. По това лъжливо обинение Лазар бил вкаран в тъмница, а обвинителите, за да не се разкрие лъжата им, искали Лазар да признае обвинението, след което или да приеме исляма и бъде освободен, или да бъде обесен.
За да постигнат тази си цел те го подложили на дълги изтезания и жестоки мъчения.
Но Лазар мъжествено понасял всички тези мъки поради голямата си любов към Христа, която храбро изповядвал. Изгорили езика му, повредили едното му око, обгорили и изранили цялото му тяло и след като така нечовешки го изтезавали по всякакъв начин, най-сетне го помислили за мъртъв и го оставили. Но на следващия ден Лазар с нови сили изповядвал храбро християнската си вяра и искал не да запази земния си живот, а чрез смъртта си да придобие вечния живот в Христа. Бил обесен на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст.
Господ го приел във вечните Свои обители и го прославил на небето и на земята.
Още докато св. Лазар висял на бесилката и след това, когато го полагали в гроба, с мощите му ставали чудеса. Не след дълго при разкопаване на гроба му се разнесло благоухание, мъченическите мощи били пренесени в църквата и по съвета на един светогорец от монастира „Пантократор“, ги поставили под светата трапеза в олтара за слава на Бога, прославян в Своите светци.
За него било написано житие на гръцки език от йеромонах Никифор Хиоски и била съставено служба в негова чест. Стенописният му образ е изписан през 1845 г. от самоковския майстор Димитър Христов в параклиса на Рилския манастир „Свети Архангели”.