ДЕН НА СВЕТИТЕ РАВНОАПОСТОЛИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ, ПРОСВЕТА И КУЛТУРА
Великото дело на светите Кирил и Методий още през IX век е било възприето като свято от българите, които са ги чествали като учители и равноапостоли във времена, когато паметта за това дело е била силово заличавана в Моравия и премълчавана от ромейските летописци.
Хиляда години по-късно, през XIX век възраждащата се България отново си припомня подвига на славянските равноапостоли, въздига образите им на хоругвите си и започва да чества техния ден, 11 май (24), като всебългарски национален празник – едновременно църковен, духовен, културен и политически. Този ден става любим на нас, българите, и от най-ранно детство навлиза в нашите сърца.
Тази любов и това сърдечно отношение са толкова силни, че дори режимът след 1944 г., който се обявяваше за атеистичен, не отмени празника, а го честваше най-тържествено като официален, макар и не като църковен, а само като културен, училищен, просвèтен. Така свикнахме да честваме деня на равноапостолите като светски празник на „писмеността и културата“.
След като Българската църква през 1968 г. възприема григорианския календар (тъй наречения „нов стил“), между църковния празник на 11 май и държавния на 24 май вече има 13 дни разлика. Църковното и държавното празнуване се разминават и така едни и същи свети личности и едно и също дело в България се честват разделено: на 11 май църковното празненство протича в тесен църковен кръг. А на 24 май празнува цялата държава, целият народ, но по-скоро секуларно – без пълноценното участие на Българската църква.
Разбира се, в този ден Църквата не може да остане съвсем встрани от всенародния празник.
Затова тя още веднъж, този път заедно с целия народ, вярващи и невярващи, празнува този светъл ден – макар и нелитургично, по светски. Така злото на разделението частично се компенсира с доброто на двойното празнуване, при което и църковниците още веднъж празнуват – този път по светски – светите Кирил и Методий и пеят заедно с всички българи химна на Стоян Михайловски:
