ДЕН НА СВЕТИТЕ РАВНОАПОСТОЛИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, НА СЛАВЯНОБЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ, ПРОСВЕТА И КУЛТУРА – 24.05
Делото на светите равноапостоли Кирил и Методий още през IX век било възприето от българския народ като свято и спасително. Във времената, когато тяхната мисия била унищожавана в Моравия, а ромейските летописци често премълчавали значението ѝ, именно българите запазили жив спомена за славянските просветители и ги почитали като свои учители и духовни покровители. В епохата на Българското възраждане през XIX век народът ни отново открива величието на тяхното дело. Образите на светите братя се появяват върху българските хоругви, а денят 11 май (24 май по стар стил) постепенно се утвърждава като всенароден празник – едновременно духовен, просветен, културен и национален. Този ден така дълбоко се вписва в българската душевност и още от детските ни години остава свързан с чувството за просвета, род и духовност.
Любовта на българите към празника се оказва толкова силна, че дори след 1944 г. атеистичната власт не дръзва да го премахне.
Напротив – той продължава да бъде честван тържествено, макар и предимно като светски празник на просветата, училището и културата. Така постепенно денят на светите братя започва да се възприема най-вече като празник на „писмеността и културата“. След календарната реформа от 1968 г., когато Българската православна църква приема новия стил, между църковното честване на 11 май и държавния празник на 24 май възниква разлика от тринадесет дни. Така едни и същи светци и едно и също велико дело започват да се празнуват отделно – веднъж литургично в църковна среда и втори път всенародно, но по-секуларно и без пълноценното участие на Църквата.
И все пак Българската църква никога не остава встрани от този ден. Заедно с целия народ – вярващи и невярващи – тя отново прославя светите Кирил и Методий и духовното наследство, което са оставили на всички славянски народи. Така двойното празнуване се превръща в свидетелство за живата памет на българите, които и днес пеят с вдъхновение думите на Стоян Михайловски: „Върви народе възродени, към светла бъднина върви!“
