ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ

Този уникален български празник е учреден през 1922 г. при правителството на Александър Самболийски по предложение на просветния министър Стоян Омарчевски. Забележително е, че в онези размирни и обезверени следвоенни времена инициаторите на почина са имали вдъхновението да изберат този празник да се чества в деня на св. Йоан Рилски (19 октомври по стар стил, което е 1 ноември по нов стил).

Светски настроеният наш съвременник обикновено причислява към будителите онези обществени деятели, които будят патриотичните, политическите или социалните чувства на „заспалия“ народ – и трудно може да приеме за народен будител тъкмо св. Йоан Рилски, който цял живот е бягал от света и е търсел усамотението в дървесни хралупи и пещери. 

Действителността обаче е йерархична.

В нея има различни равнища на човешкото съзнание, на които съответстват различни видове будителство.

Привидно най-дейните образователни и политически дейци често остават цял живот духовно спящи и сами имат нужда от пробуда. Защото Господ е казал: „каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Мат. 16:26)

Духовното будителство е в горното измерение.

И тъкмо образът на отшелника от Рила, промислително поставен от учредителите на този празник начело на Празника на будителите, свидетелства за истинската йерархия на съзнанията, ценностите и личностите. Св. Йоан будителства не чрез гръмки възвания и героични призиви – а чрез безмълвния си личен пример, чрез житейския си подвиг в тишината на Рилската пустиня.

Истинското спасително пробуждане за човека е пробуждането във вярата, в Господа и в духовността, а това пробуждане се постига чрез покаяние и молитва.

Често принизяван до своите светски измерения, днес самият Празник на народните будители е призван да се събуди за своето истинско духовно предназначение.