ДЕНЯТ НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ
Този уникален български празник е учреден точно преди 100 години при правителството на Александър Самболийски по предложение на просветния министър Стоян Омарчевски. Забележително е, че в онези размирни и обезверени следвоенни времена инициаторите на почина са имали вдъхновението да изберат този празник да се чества в деня на св. Йоан Рилски (19 октомври по юлианския календар, 1 ноември по григорианския).
Светски настроеният наш съвременник обикновено причислява към будителите онези обществени деятели, които будят патриотичните, политическите или социалните чувства на „заспалия“ народ – и трудно може да приеме за народен будител тъкмо св. Йоан Рилски, който цял живот е бягал от света и е търсел усамотението в дървесни хралупи и пещери.
Действителността обаче е йерархична. В нея има различни равнища на човешкото съзнание, на които съответстват различни видове будителство.
Често най-дейните образователни и политически дейци остават цял живот духовно спящи и сами имат нужда от пробуда. Защото казано е: „каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Мат. 16:26)
Духовното будителство е в по-високото измерение. И тъкмо образът на отшелника от Рила, промислително поставен преди един век начело на Празника на будителите, свидетелства за истинската йерархия на съзнанията, ценностите и личностите. Той будителства не чрез възвания, не чрез гръмки призиви и героични пози – а чрез тихия си личен пример, чрез житейския си подвиг в безмълвието на Рилската пустиня, чрез чудесата приживе и посмъртно.
Истинското спасително пробуждане за човека е в Светия Дух, а това пробуждане се постига чрез покаяние и молитва.
Често принизяван до своите политически измерения, преминал през десетилетия на забрава, възстановен през 1992 г., днес самият столетен Празник на народните будители е призван да се събуди за своето истинско
духовно предназначение.